мисли алберт айнщайн
В тази категория има 600 цитата, разпределени в 60 страници.
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Пита ме той дали се сърдя и аз казах, че не се… и сега, стои идиота и си мисли, че не съм сърдита…
И ако някой си мисли , че най - важното е да ходиш по дискотеки , да се пие и да се пуши , лъже се . Няма нищо по - ценно от това да знаеш , че имаш на кой да разчиташ , да знаеш ,че имаш близки ,който в добро и лошо винаги ще са до теб ,който вечно и ще те обичат .. Е сега ми кажете , че дискотеките , цигарите , пиенето и гаджетата и т.н. са най- важното във вашия живот .
РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10
Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!
Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.
Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.
“ЛЮБОВТА”
Любов…Какво е това?Защо всеки човек се стреми към нея?Какво е да обичаш?Толкова ли е хубаво това чувство или състояние?
Любовта е най-истинското и красиво нещо в живота!От нея се ражда най-чистото и свято нещо-детето!Любовта ни кара да полетим,да даваме без да търсим отплата,да мислим за другия,все едно сме едно цяло.
Разбираш,че обичаш,когато осъзнаеш,че нищо от онова,което се случва между теб и другия,не е незначително;че всичко,което изричаш може да е причина да накараш другия да се усмихне или разплаче.Осъзнаваш,че изпитваш любов към,човека всяка сутрин,когато се събудиш,изпълнен с благодарност,че има още един ден заедно и се обичате.Всеки ден,всяка минута,всяка секунда си благодарен,че обичаш;че този човек е до теб.
Той споделя и дните,и нощите ти,леглото и бремето ти.Човекът,който те обича,съзира в теб твоите мисли,желания,които никой друг не ги вижда.Той ще докосва тялото ти на места,които нокой друг не докосва.Човека,който те обича,те закриля и предпазва от лошите неща.Той ти предлага чудеса двеки ден,притежава способността да ти доставя удоволствие с усмивката си,с гласа си,с уханието си,с начина,по който се движи.Притежава способността да прогони самотата ти,да превърне обикновенното във величествено.
Това е истинската любов.Това е океана от любов,за който всеки си мечтае.
Но любовта не е само радост,тя е и болка.Понякога се влюбваш в неподходящия човек,а той не отвръща на любовта ти.Тогава боли много.Объркваш се……мислиш,че грешката е в теб.
Случва се,когато има човека до теб и мислиш,че го обичаш,да се появи друг,който ти дава това,което не получаваш.Идват съмненията.Все едно си между два острова и това те измъчва,и неможеш да прецениш на къде да заплуваш-към този който си мислиш,че познаваш,но не ти дава удоволетворение,или към този,който е непознат,но те превлича.Решаваш,че познатото е по-добре за теб и започваш да плуваш към него.Когато стигнеш разбираш,че си сгрешила,но нямаш сили да се върнеш.Тогава ще се удавиш в собствените ти съмнения и съжаления,понякога с последната глътка въздух,усещаш сила,започваш да плуваш към онова място красиво,бленуваното.Когато стигнеш си изпълнена с щастие и радост.Любовта не е течение,трябва да се бориш за нея.Любовта поражда и завист и омраза,но не е хората,които я изпитват,а в другите,които не са способни да я изпитат.Ако се справиш със злобата и зависта,всичко друго зависи от ТЕБ!!!!
С новия ден идват нови сили и нови мисли.
Средностатистическата жена желае да има по-скоро красота, отколкото ум, защото средностатистическият мъж може да гледа по-добре, отколкото да мисли.
Оптимистът мисли, че живеем във възможно най-добрия свят, а песимистът знае това. - Робърт Опенхаймер
Нещастието на афориста: да открива свои мисли в чужди афоризми. - Венцеслав Константинов
ПРИТЧА ЗА ПРОФЕСОРА И СТУДЕНТА!
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професора продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студента притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал
-Професоре а студа съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
-Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула( -460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:
-Професоре а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студента отвърнал:
-Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студента попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студента отвърнал:
-Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.