мисли габриел гарсия маркес
В тази категория има 595 цитата, разпределени в 60 страници.
Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
''Изпрати хубавата мисъл в света и не мисли за нейния път....Ти пусни мисълта. Тя ще иде, ще обиколи света и ще се върне при тебе..''
Нещастието на афориста: да открива свои мисли в чужди афоризми. - Венцеслав Константинов
Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни - преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш чувствай, преди да мразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай! Преди да умреш - ЖИВЕЙ!
Шекспир
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Габриел Гарсия Маркес
В живота си човек трябва да знае следното правило:
Каквото мисли, каквото желае /добро или лошо/, той непременно сам ще го преживее.
Петър Дънов
БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ.
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.
Дийпак Чопра
Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.
Джовани Бокачо
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Макар да изглеждаше буйна и сърдечна, тя имаше самотен характер и непроницаемо сърце.
Габриел Гарсия Маркес