мисли и фрази
В тази категория има 538 цитата, разпределени в 54 страници.
Речта има два пътя. Извън теб чрез думи. И вътре в теб чрез мисли.
Стих
Не те обичах. Просто ми се случи.
Аз бях без броня… Сигурно и ти?
В годините, не смогнах да науча,
че срещата - с красивото боли.
И може би, защото те изрязах,
пардон… от указателя изтрих,
все питаше за счупената ваза,
дали я пазя още? Всъщност ти,
така и не разбра, че бе проказа,
любов ще е, когато - две души,
разменят небесата си. Не фрази,
в които се оглеждаш. За вини!
Сега летя! Не кретам по паважа,
дори сърцето вече ми прости…
И знаеш ли, ох, как да ти го кажа,
аз помня само името ти: Стих…
Любовта не се мисли - чувства се или не се чувства.
Лаура Ескивел
Въпреки всичко тя продължаваше да го обича, защото за първи път в живота си, тя бе познала свободата. Можеше да го обича без никой да узнае. Не се нуждаеше от неговото позволение, за да чувства колко й липсва, когато го няма. Можеше да мисли за него по цял ден. Свободата означава това, което сърцето ти силно желае, независимо от мнението на околните.
Аз отдавна не живея със сърцето си, а с главата си. Претеглям, анализирам собствените си страсти и постъпки със строго любопитство, но без участие. В мене има двама човека: единият живее в пълния смисъл на тази дума, другият мисли и го съди…
М. Ю. Лермонтов
Бъди бдителен. Защитавай ума си от негативни мисли.
Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. "Да благодарим на Господа, че е сътворил жените". "Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени." В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива. - Симон дьо Бовоар
Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли. - Джон Лок
Да познаваш някого някъде, с когото знаеш, че се разбирате, въпреки разстоянията и неизречените мисли - ето това превръща земята в рай.
Йохан Волфганг Фон Гьоте
И какво като ме нараняват? Какво като боли до смърт? Какво от това, че се чувствам на моменти разбита, мъртва и студена отвътре? Хиляди пъти ме убиваха и аз възкръсвах. Хиляди пъти ме бутаха, падах, но намирах сили да се изправя. И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице, ще преминавам през мрака. Ще черпя опит от грешките, натрупани през годините. Ще бъда мъдра. Ще бъда това, което аз искам , а не това, което другите очакват от мен. Няма да живея по чуждите правила, няма да се поддавам на чужди манипулации, няма да се моля. Няма да допусна унижението и подигравките на тези, които са под мен. Отсега нататък избирам късметът за мой верен спътник в този живот. Той ще ми помага, той ще ми посочва пътя. А аз ще го следвам като слепец. Той няма да ми сложи прът в колелото, няма да ме бутне в пропастта. Това съм аз- едно дете , което се хваща за всичко примамливо. Дете, на което всички обичат да се подиграват, защото е казало това, което мисли. Това, което чувства и начина, по който го разбира. Ще се боря докато стигна върха дори и цял живот да се мъча да постигна целта си. Такава съм- непокорна, инатлива ако щеш ме наречи. Но аз няма да се променя заради нещо или заради някого. Няма да наруша Божията воля. Ще бъда себе си.