мисли мъдрости афоризми
В тази категория има 540 цитата, разпределени в 54 страници.
Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде, човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата – това е слабост на материалистите.
Петър Дънов
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.
Правя си списък на нещата, на които не ни учат в училище. Не ни учат как да обичаме някой. Не ни учат как да бъдем известни. Не ни учат как да бъдем богати или бедни. Не ни учат как да оставим зад себе си, някой, когато вече не обичаме. Не ни учат да разбираме какво си мисли човека срещу нас. Не ни учат какво да кажем на някой, който умира. Не ни учат на нищо, което си заслужава.
Нейл Геймън
Когато лошият човек проповядва истинно учение, то става лъжливо. - Чански афоризми
Защото искаме само това, което ни е трудно да получим, нали? Защото създаваме реални фантазии и без да искаме се губим в тях… почти. Понеже всички казват, че края е начало… дали? Понеже в моите мисли влязъл си и знаеш как цветно текат… но как да спра да искам нещо, като… искам го като дете!
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…
Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението. Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.