мисли музика
В тази категория има 576 цитата, разпределени в 58 страници.
Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение. - Иван Тургенев
Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има и една част, които не говорят друг език освен български. - Мидхат паша
Аз плачех, за по-луда музика и по-силно вино. - Ърнест Доусън
Колкото и лошо да мисли един мъж за жените, всяка жена мисли за мъжете по-лошо. - Никола Себастиан Шамфор
Без любов, всяко поклонение е бреме, всички танци са скучна работа, цялата музика е просто шум.
Колко е хубаво, че никой не може да прочете най-съкровените ни мисли, защото тогава щяха да лъснат тъпите ни самовлюбени душички.
Майкъл Конъли
Нашето естествено състояние е радостта, и отнема толкова много енергия да мислим негативни мисли, да говорим отрицателни думи, и да се чувстваме нещастни. Лесният път е добри мисли, добри думи и добри дела.
Ронда Бърн
Умира бавно този който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие. Умира бавно този който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети. Не умирай бавно Живей днес! Рискувай днес!
Пабло Неруда
Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.
През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много. Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък.
А Новата година – тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве…