мисли на известни личности
В тази категория има 569 цитата, разпределени в 57 страници.
Никога не мисли за бъдещето. То идва достатъчно бързо.
Средностатистическата жена желае да има по-скоро красота, отколкото ум, защото средностатистическият мъж може да гледа по-добре, отколкото да мисли.
''Изпрати хубавата мисъл в света и не мисли за нейния път....Ти пусни мисълта. Тя ще иде, ще обиколи света и ще се върне при тебе..''
Колкото една жена е по-закръглена, толково по-плоски мисли поражда. - Венцеслав Константинов
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“
В живота си човек трябва да знае следното правило:
Каквото мисли, каквото желае /добро или лошо/, той непременно сам ще го преживее.
Петър Дънов
Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.
Джовани Бокачо
Има милиони хора, които стоят будни в 4 сутринта, мислейки за някого. И има милиони хора, които спят в 4 сутринта, без да знаят, че някой мисли за тях.
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Пита ме той дали се сърдя и аз казах, че не се… и сега, стои идиота и си мисли, че не съм сърдита…