мисли на известни личности
В тази категория има 569 цитата, разпределени в 57 страници.
Това, за което човек постоянно мисли, ще дойде. И това, което постоянно отрича, и то ще дойде…
Петър Дънов
Неоформените хора се възхищават от яркото и новото. Завършените личности се наслаждават на обикновеното.
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
Не бързай да помагаш на онзи, който не те е молил за това! Не тичай със съвет при онзи, който не ти го е искал! Цени себе си, своята дума, своите мисли!
Омар Хайям
Трябва да изтръсквате лошите мисли от главата си!
Но нали възвишените натури понякога са дори по-склонни към цинични мисли, та било то само поради многостранността на развитието.
Достоевски
Не те интересувам.
Не наистина.
Интересуват те гърдите ми,
косата ми…
Отвътре съм ти страшна.
Твърде истинска.
Отчайваща,
ужасно проницателна.
Отвътре съм ти пагубна.
Аз мисля.
И нямам нужда да ме защитаваш.
Мисли добре преди да ме поискаш.
Аз вече не умея да съм слаба.
Аз мразя русокоси и преструвки.
Аз мразя суети и преиграване.
Не те интересувам.
Не наистина.
Отвъд гърдите ми дори не ме познаваш.
Нежните му мисли…
Той е толкова топъл. И умее да гушка.
И заради него си мечтая да е зима.
Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно.
После да прокара тихо пръстите си
по лявата ми вежда, носа и устните.
Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламъче от чувственост.
Да ми каже, че съм толкова несъвършена,
че от несъвършенство съм прекрасна.
Да се стапям в дланите му от обичане.
А вън нощта светулково да гасне…
КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
(С ФИНЕС ЗА...)
SMS*22*07*23.30
Разказва за това странната жена.
Почукай, устни положи.
Вратата отвори, стрела ще прелети.
Покана – приеми я, влез, изучи я.
Тайна крие къщата на любовта.
Разни изненади.
В дъното на коридора, зад последната врата.
Съкровената мечта.
Жива мида се разтваря, бисер притежава.
Усещаш влажността, дърпа те вълна,
изхвърля на брега, притиска, избутва,
но пак те всмуква.
Стигаш втората врата, там е бисерна вода.
Госта ще задържа, ще го черпя.
Ще му давам, удоволствия доставям.
Удобно в мекота, да почувства топлина.
Мястото на бисера се сменя.
Усещането се променя.
Мидата е уникална, ценна и красива.
Неповторима.
За награда госта ще я притежава,
ако надвие страха –
отвори последната врата.
ЩЕ СИ МИСЛИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ.
ЩЕ СИ СПОМНЯ С ВЪЗХИЩЕНИЕ.
ЖЕНАТА – ИЗКУШЕНИЕ.
Пила съм не крия това,
иначе не бих и могла,
да ти кажа тези неща-
вероятно!
Вземе ли да те заболи,
думите ми ти забрави
и за нещо друго мисли,
по-приятно!
Припев:
Бели
дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,
какви сме!
Бели дрехи е облякъл светът,
та дано успее греха
да скрие!
Кой си ти?
Коя съм аз
там отдолу под тази фалшива кожа?
Искаш ли?
Да бъда честна, да бъда гола, да бъда твоя?
Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,
какви сме!
Втори куплет:
Трудно е да чуеш това,
искаш ли да кажа шега,
или искаш да замълча-
вероятно!
Вземе ли да те заболи,
думите ми ти забрави
и за нещо друго мисли,
по-приятно!
Припев:
Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,
какви сме.
Бели дрехи е облякъл светът,
та дано успее греха
да скрие.