мисли на момента public republic
В тази категория има 633 цитата, разпределени в 64 страници.
Научете урока си, освободете болката и продължете напред. Белезите ни напомнят къде сме били, не къде сме в момента.
Ако искате да знаете какво мисли Бог за парите, е достатъчно да погледнете хората, на които ги е дал.
Дороти Паркър
Дете, което чете, ще стане възрастен, който мисли!
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
"Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица...
Да, вещица- не принцеса. Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов - ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство....с една дума „глезла”. Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси...от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ....някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща- неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие... Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица- танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата. Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо..."
Найс Уан
Знаеш ли каква грешка правим винаги?
Струва ни се, че животът не може да се променя,
че веднъж влезли в едни релси,
трябва да се движим по тях до края.
А пък съдбата има много по-богато въображение от нас.
Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието,
изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки,
понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.-
"Върви накъдето те води сърцето".
Сузана Тамаро
Тя бе влязла в тази част на сърцето ми, където се намират най-добрите неща, подобно на скрин със сладкиши, където са течният шоколад, бисквитите, кроасаните, мармаладът; тази част на сърцето, където, когато някой влезе, става каквото става, и от там никога не може да излезе. Това няма общо с любовта. Има хора, които започваш да обичаш от момента на запознаването и не можеш никога да престанеш.
Фабио Воло
Исках перфектния край. Но сега разбрах, и то по-трудния начин, че в някои стихове няма рима, и че някои истории нямат ясно начало и край. Живота се крие във вечната промяна, в това да грабнеш най-доброто от момента, без да знаеш какво следва.
В края на краищата, ако някой ме нарече „егоист“, какво ми казва? Казва ми: „Не мисли за себе си, мисли за мен“.
Е, кой тогава е егоистът?
Хорхе Букай
Мълчаливият мъж е мъж, който мисли… Мълчаливата жена обикновено е бясна…