мисли обич
В тази категория има 704 цитата, разпределени в 71 страници.
Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд.
Салвадор Дали
мъжът разполага с две глави-едната, с която да мисли, а другата, с която да безразсъдства
КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
(С ФИНЕС ЗА...)
SMS*22*07*23.30
Разказва за това странната жена.
Почукай, устни положи.
Вратата отвори, стрела ще прелети.
Покана – приеми я, влез, изучи я.
Тайна крие къщата на любовта.
Разни изненади.
В дъното на коридора, зад последната врата.
Съкровената мечта.
Жива мида се разтваря, бисер притежава.
Усещаш влажността, дърпа те вълна,
изхвърля на брега, притиска, избутва,
но пак те всмуква.
Стигаш втората врата, там е бисерна вода.
Госта ще задържа, ще го черпя.
Ще му давам, удоволствия доставям.
Удобно в мекота, да почувства топлина.
Мястото на бисера се сменя.
Усещането се променя.
Мидата е уникална, ценна и красива.
Неповторима.
За награда госта ще я притежава,
ако надвие страха –
отвори последната врата.
ЩЕ СИ МИСЛИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ.
ЩЕ СИ СПОМНЯ С ВЪЗХИЩЕНИЕ.
ЖЕНАТА – ИЗКУШЕНИЕ.
Много път извървях, много мъка преживях,
падах, ставах, с последни сили оцелях,
измина много време докато осъзнах,
че първата любов е като капчица сълза,
опитвах се всеки път да изтрия спомена,
който ми напомняше за единствената жена,
но възможно ли е т'ва да бъде само в моята глава,
ярък образ, размил се от тази мечта.
Луната изгряла е над мен сега,
размишлявам самотно, скръстил ръце в нощта,
как да те върна, какво да направя за да те прегърна,
света ще преобърна, само за миг твоя светъл лик да зърна.
Истината много болеше, раната голяма кървеше,
лутах се, не знаех какво да направя,
дори направих опити, усмивката ти да забравя,
накрая реших нашата обич да прославя.
Надявам се някой ден да си отново до мен,
да целувам ръцете ти, да съм в твоя плен,
косите ти да галят очите ми, пръсти да докосват лицето ми, подарил съм ти сърцето ми,
ти ще бъдеш единствената, която е достигнала до дълбините на моята душа,
какво да кажа повече по въпроса, не разпилявай това,
което посадила си с лека ръка, защото тъга,
обзела ме е и измъчен и обезкоражен аз крещя,
не знаеш колко тежка е за мен тази самота,
и продължавам да вървя по черния път на вечността,
път без изход и без край, път на вечна самота,
хората, които срещам, напомнят ми за всичките неща,
които станали са между нас, и за цялата красота...
Искам мила моя обич да усетиш трепета на моето сърце изгарящата страст която в мен кипи да видиш сълзите в очите и болката в душата че не си при мен сега Радост моя,обичам те безкрайно,всеотдайно и вярвам че ще дойде ден когато ти ще си при мен един на друг да отдадем нашата единствена любов
"Децата имат нужда да виждат около себе си ръцете на близките си – жилестите, изстрадали ръце на дядовците, треперещите работливи ръце на бабите; розовите поддържани майчини длани, силните бащини пръсти и пухкавите китки на братчетата и сестричките; да виждат ръцете – които галят, които наказват справедливо, които работят, свирят, рисуват, шият, готвят, пишат – ръцете, които творят, които създават сигурност и Обич..."
Ана Боянова
Отмъсти с доброта..
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Елиф Шафак
