мисли обич
В тази категория има 704 цитата, разпределени в 71 страници.
Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина.
Не можеш да изтръгнеш обич насила. Опитът да събудиш признателност у неблагодарния е също толкова безполезен, колкото да се опитваш да възкресиш мъртвия с плач.
Оскар Уайлд
През деня - мисли, през нощта - сънувай. Китайска поговорка
Това, кой какво мисли за теб, не е твоя работа.
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят. - Алберт Айнщайн
Господи направи ме инструмент на Твоя мир
Където има омраза,нека посея любов
Където има обида - прошка
Където има съмнение - вяра
Където има отчаяние - надежда
Където има мрак - светлина
Където има тъга - радост
О,Всемогъщи Боже,благослови ме
да не търся утешение, а да утешавам
да не търся разбиране, а да разбирам
да не търся обич, а да обичам
защото когато даваме, получаваме,
защото когато прощаваме, ни се прощава
и КОГАТО УМИРАМЕ СЕ РАЖДАМЕ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ
АМИН!
Благослови ме и мен Всемогъщи Боже!
Любов-това е в бури греещ знак,
вечно зрима звезда е тя
за бродещия в мрак,
чиято стойност е неизмерима.
На времето не е играчка тя,
и нека то коси със сърп цветята,
от нашите чела, страни, уста,
тя трае вечно преко времената.
Ако това тъй само ми се струва,
ни моят стих, ни обич съществуват.
Шекспир
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00
Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!
Пила съм не крия това,
иначе не бих и могла,
да ти кажа тези неща-
вероятно!
Вземе ли да те заболи,
думите ми ти забрави
и за нещо друго мисли,
по-приятно!
Припев:
Бели
дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,
какви сме!
Бели дрехи е облякъл светът,
та дано успее греха
да скрие!
Кой си ти?
Коя съм аз
там отдолу под тази фалшива кожа?
Искаш ли?
Да бъда честна, да бъда гола, да бъда твоя?
Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,
какви сме!
Втори куплет:
Трудно е да чуеш това,
искаш ли да кажа шега,
или искаш да замълча-
вероятно!
Вземе ли да те заболи,
думите ми ти забрави
и за нещо друго мисли,
по-приятно!
Припев:
Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,
какви сме.
Бели дрехи е облякъл светът,
та дано успее греха
да скрие.
Който ясно мисли, ясно се изразява. - Никола Боало