мисли обич
В тази категория има 704 цитата, разпределени в 71 страници.
Който много гледа винаги вижда нещо, което си мисли, че не е както трябва... Който много мисли от своя страна, никога не вижда нещо, което да е както трябва. За това единственото, което трябва да гледате е да не мислите. - Манол Манолов
Не го мисли! Изживей го! - Сизар Милан
Само борейки се с условията на проблема, търсейки и намирайки собствено решение, ученикът мисли. - Джон Дюи
Само извървените мисли са ценни! - Фридрих Ницше
Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има и една част, които не говорят друг език освен български. - Мидхат паша
Културата е език – таен език за споделяне на съкровени желания и мисли, за отправяне на послания, за общуване на надезиково равнище, възможност за разбиране на другия, възможност да разкриеш себе си така, че да бъдеш действително разбран – характера, духа, съдбата. - Венцеслав Константинов
Колко е хубаво, че никой не може да прочете най-съкровените ни мисли, защото тогава щяха да лъснат тъпите ни самовлюбени душички.
Майкъл Конъли
Отивай си! Отдавна ме изгуби.
Сърцето ми страхливци не обича.
Аз в бурите, в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.
Гори кръвта в немирните ми вени,
а цял пожар за твоите предложих.
Страстта си - нажежена до червено,
в краката ти без капка свян положих.
Не съм от съвършените, не съм.
Аз лудост съм посипала земята.
Не мога да съм кротка и насън.
Изригват сто вулкана във душата.
А ти заключен в тесния си дом,
животът си - живот ли го наричаш?
Безпътен и оставен без подслон -
живее, който истински обича!
Отивай си! Сърцето ти е празно.
Безстрастен и кошмарен твоят ден.
Такъв човек (от обич да се пази!
как би намерил място покрай мен?!
Никой
Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…
Не обичам комплиментите и не разбирам защо един мъж смята, че на жената страшно и харесва, когато той и говори куп неща, които не мисли.
Оскар Уайлд