мисли положително
В тази категория има 537 цитата, разпределени в 54 страници.
"Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си."
Майка Тереза
Аз не искам да нося маски и да играя роли. Не. Просто съм такава, каквато съм, без да ме интересува кой, какво мисли за мен. Чуждите мисли са точно това, чужди мисли. Не можеш да угодиш на хората, но можеш да дариш щастие на себе си, когато си естествен и не лъжеш другите и себе си с фалшивостта си. И в един миг ще разбереш, че около теб има хора, които те ценят заради това, което си. Толкова е просто…
''Изпрати хубавата мисъл в света и не мисли за нейния път....Ти пусни мисълта. Тя ще иде, ще обиколи света и ще се върне при тебе..''
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“
Не искам вече да се влюбвам… Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си… И все аз съм този, който обича повече… И след всичките глупости мисълта за теб, как искам… да те искам… да искам теб… отново и отново… Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!
Чарлз Буковски
Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.
Джовани Бокачо
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Да познаваш някого някъде, с когото знаеш, че се разбирате, въпреки разстоянията и неизречените мисли - ето това превръща земята в рай.
Йохан Волфганг Фон Гьоте
Не мисли за всички низости, а за красотата, която въпреки тях остава.
Не плача за отминалите дни
или за това, че сърцето ми разби.
Не плача, че не си до мен
да стоплиш моя хладен ден.
Не плача, че не мога вече да обичам
или във вярност да се вричам.
Не плача, защото ми е гадно,
или защото тялото ми за твоите ласки е жадно.
Не плача, че те няма
или че съм в емоционална яма.
Не, не плача, не си мисли това,
започнах без тебе да пиша нова глава.
Не, аз няма вече за тебе сълза да отроня
и няма никога повече да те гоня.
Не, аз няма тебе да искам
и когато е трудно зъби да стискам.
Не, ти не заслужаваш пак шанс да ти дам
и на твоята обич фълшива да се отдам...