мисли положително
В тази категория има 537 цитата, разпределени в 54 страници.
Човек, който мисли за бариерите пред себе си, обикновено остава сляп за възможностите, които му се отварят.
Но нали възвишените натури понякога са дори по-склонни към цинични мисли, та било то само поради многостранността на развитието.
Достоевски
Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина.
СЛАБОСТ
SMS 13*02*24.30 (По нощите)
На теб по повод празника на Свети Валентин
Защо не мога с чувството си да се справя,
като в онзи първи ден, когато те видях,
дъха ми секна.
Видения, красиви мисли,
болка и разкъсващата мъка.
Умът ми трескаво прелива.
Устата ми проклина, душата ми умира.
Денят на любовта – реалността я няма.
Това е моя празник.
Шептя: не го обичам.
А всъщност, само теб обичам.
Аз съм приключение живот,
желание и страст и винаги ще бъда.
Усмивката за утрешния ден недей отлага.
Дарявай ме с нея, аз мога силно да обичам.
Потъвам в целувки нежни.
В прегръдка от порочни мисли,
облечена в одежди от греховни страсти
и моето сърце, което търси ласки.
Искам и си го представям... Така го изживявам.
Усмивката ще ви даде положително излъчване, което ще кара хората около вас да се чувстват добре.
Има ли човек право да се смята за автор на неканените си мисли? - Станислав Йежи Лец
Който много гледа винаги вижда нещо, което си мисли, че не е както трябва... Който много мисли от своя страна, никога не вижда нещо, което да е както трябва. За това единственото, което трябва да гледате е да не мислите. - Манол Манолов
"Не искам вече да се влюбвам. Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си. И все аз съм този, който обича повече. И след всичките глупости мисълта за теб…Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!"
Чарлз Буковски
Никой
Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…
