мисли цитати
В тази категория има 531 цитата, разпределени в 54 страници.
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Най-големият ни проблем е, че не забелязваме хората, които ни обичат, а се побъркваме от мисли за онези, които са ни забравили.
Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.
Но нали възвишените натури понякога са дори по-склонни към цинични мисли, та било то само поради многостранността на развитието.
Достоевски
Не мисли, а чувствай, все едно един пръст да сочи към Луната. Не се концентрирай над пръста, иначе ще изпуснеш цялата небесна красота.
Брус Лий
Не те интересувам.
Не наистина.
Интересуват те гърдите ми,
косата ми…
Отвътре съм ти страшна.
Твърде истинска.
Отчайваща,
ужасно проницателна.
Отвътре съм ти пагубна.
Аз мисля.
И нямам нужда да ме защитаваш.
Мисли добре преди да ме поискаш.
Аз вече не умея да съм слаба.
Аз мразя русокоси и преструвки.
Аз мразя суети и преиграване.
Не те интересувам.
Не наистина.
Отвъд гърдите ми дори не ме познаваш.
Колко хора познаваш, които могат да пречупят собствената ти светлина върху самия теб? Хората по-често приличат на факли, които горят, докато не изтлеят. Колко рядко лицата на другите хора възприемат от теб собствения ти израз, съкровените ти и трепетни мисли и ги отразяват обратно върху теб?
Рей Бредбъри
Винаги едно приятелство може да се превърне в любов… но след една истинска любов - не остава нищо… И всичко това започва от някои мил жест… или просто от неговата усмивка… накрая ти се мъчиш да го забравиш, но не можеш, защото той е човека, който винаги ще обичаш… Може би е грешка, но аз изпитвах… нещо непознато до този момент… толкова непознато, че не ми останаха сили да съжалявам за това, което съм сторила… Но човек не може да мисли винаги за всичко, защото има и чувства… Много хора ще влизат и излизат от живота ми, но само истинските ще оставят следа в сърцето ми!
Нежните му мисли…
Той е толкова топъл. И умее да гушка.
И заради него си мечтая да е зима.
Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно.
После да прокара тихо пръстите си
по лявата ми вежда, носа и устните.
Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламъче от чувственост.
Да ми каже, че съм толкова несъвършена,
че от несъвършенство съм прекрасна.
Да се стапям в дланите му от обичане.
А вън нощта светулково да гасне…
Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината. Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.