мисли цитати
В тази категория има 531 цитата, разпределени в 54 страници.
Само изтърваните мисли са ценни! - Венцеслав Константинов
Умните мисли се раждат като Атина Палада – от главата, художествените пък като Афродита - от пяната. - Станислав Йежи Лец
Културата е език – таен език за споделяне на съкровени желания и мисли, за отправяне на послания, за общуване на надезиково равнище, възможност за разбиране на другия, възможност да разкриеш себе си така, че да бъдеш действително разбран – характера, духа, съдбата. - Венцеслав Константинов
Колкото и лошо да мисли един мъж за жените, всяка жена мисли за мъжете по-лошо. - Никола Себастиан Шамфор
Бих искал да имам силата да раздвижа от дъното на душата си тези хора, за да видят до каква степен зависи съдбата им от собствените им мисли, как силата на волята, като им помага да задържат целебната, даряваща живот мисъл, може да им помогне да се отърсят от всеки спъващ ги недъг – душевен или телесен, и да направи така, че животът им да бъде величествена проява на Божественото, което е същественото нещо у всички ни.
Орисън Сует Марден
Ако много обичате някого, поживейте заедно и ще ви мине. Освен в един единствен случай, в който може да не ви мине, но шанса е едно на милион… Всъщност винаги ще искате това, което нямате. И всеки си мисли, че неговото е негово, а чуждото е общо.
Всяка малко по-жива мисъл изглежда дързост, толкова са свикнали тук с изтърканите думи. Горко му, който блесне с нови мисли в разговора!
Фоблас
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Човек е това, което мисли.
Стана така изведнъж,
бликна във мене като есенен дъжд.
Случи се толкова внзапно,
и за мене е всичко необятно.
Стана сякаш за миг един,
защо аз тебе обичам, подъл кучи син?
Всичко си имам - любов и мечти,
защо са ми на мене твойте красиви, но плоски лъжи?
Не трябва да мисля за тебе, за нас,
а постоянно си в моите мисли, и полудявам по тебе от страст.
Имам това, за което другите могат само да мечтаят,
но как се чувствам единствено това не знаят.
Че трудно е двама да обичам,
и на двамата във вярност да се вричам.
А всъщност и себе си дори да лъжа и мамя,
и пред съвестта си да се срамя.