мисли za lubov
В тази категория има 529 цитата, разпределени в 53 страници.
Но нали възвишените натури понякога са дори по-склонни към цинични мисли, та било то само поради многостранността на развитието.
Достоевски
Не те интересувам.
Не наистина.
Интересуват те гърдите ми,
косата ми…
Отвътре съм ти страшна.
Твърде истинска.
Отчайваща,
ужасно проницателна.
Отвътре съм ти пагубна.
Аз мисля.
И нямам нужда да ме защитаваш.
Мисли добре преди да ме поискаш.
Аз вече не умея да съм слаба.
Аз мразя русокоси и преструвки.
Аз мразя суети и преиграване.
Не те интересувам.
Не наистина.
Отвъд гърдите ми дори не ме познаваш.
Размишлявай за ведростта на небето, лекотата на облака, отдалечи се от всичко, което задръства и натоварва духа. Промени начина си на виждане и усещане: “На върха на планината е закачен един облак и моето сърце е закачено за него." Така мисли и мъдрият навахо.
Отглеждай в съзнанието си прекрасни мисли. Никога не би достигнал толкова високо, колкото ако мислиш.
А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.
Стивън Кинг
Великите мисли идват в главата на човек толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.
Исках луда любов. Исках да чувствам това, за което пишат в книгите и говорят във филмите. Да знам, че човекът, когото обичам е някъде там и мисли за мен. Но не е толкова просто. Защото в реалността боли. Боли много. Няма щастлив край. Принца не се бори за своята пепеляшка. И те не заживяват щастливо…
Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство. Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?
Петър Дънов
Ние сме това, което мислим. Всичко, което сме, възниква с мислите ни. С нашите мисли ние създаваме нашия свят.
Буда
Това, за което човек постоянно мисли, ще дойде, и това, което постоянно отрича, и то ще дойде.