мисли за модата
В тази категория има 546 цитата, разпределени в 55 страници.
Този, който е трябвало да присъства в живота ти, ще остане. Понякога се налага да изминеш пътя сам и не се нуждаеш от кой знае каква външна помощ. Може да си мислиш, че се нуждаеш. Който мисли, че е така и се поддаде на тази мисъл, се превръща в жертва. Ако погледнеш навътре в себе си, пътят ти ще бъде осветен, независимо дали ще го извървиш сам или с други хора.
Робърт Шварц
Господи, помогни ми да стана такъв човек, за какъвто ме мисли моето куче!
Януш Вишневски
Мисли, ако искаш да оцелееш.
Страхът ще те убие, ако не можеш да го контролираш!
Робърт Джордън
Ходът на нашия живот и живота на тези, които идват след нас, се определя от най-малко осъзнатите мисли и постъпки.
Самуел Батлър
Стигнах до заключението, че богатството е състояние на ума, и че всеки може да постигне такова състояние на ума, чрез богати мисли.
Андрю Янг
Жената е майка, но и много пъти баща... Тя е готова винаги на саможертви и да поеме чужда вина... Обича и страда... пада, но пак се изправя... Тя често мисли за проблемите, но в същото време мисли и за техните решения... Нейната битка е жестока, може би повече отколкото може да си представи, но никога не се предава, преди да е напълно сигурна, че е длъжна миналото да остави! Нейният път е дълъг, но тя не се спира, докато не го извърви, често се обръща, но само за да скрие своите горчиви сълзи... Много са нощите, в които не спи... много са дните, в които мълчи... Много са болките скрити в сълзи... Това е, тя... Това е жена... силен дух и душа.
Богатство е да бъдеш здрав, да имаш чисти мисли, добро сърце и да се усмихваш често и без повод…
Затова следвайте чувствата си, смейте се, мечтайте и бъдете щастливи.
Ако искате да знаете какво мисли Бог за парите, е достатъчно да погледнете хората, на които ги е дал.
Дороти Паркър
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да преследваме?
Защо всъщност ни е Живот, който се страхуваме да живеем…