мисли за обичта
В тази категория има 598 цитата, разпределени в 60 страници.
"Винаги се чувствам щастлив.
Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.
Живей за себе си и запомни – преди да говориш – слушай, преди да пишеш – мисли, преди да нараниш – чувствай, преди да мразиш – обичай, преди да се предадеш – опитай...!"
Уилям Шекспир
Гарсониера. В кухнята спи тъщата, а в стаята - зетят и дъщерята. Мъжът се присламчва до жената и тихичко шепне:
- Айде!
- Ми неудобно ми е, мама може да чуе.
- Абе хайде да го направим...
Разнася се ритмично скърцане. След известно време се чува вик "Ой, мамичко!"...
Майката се обажда от кухнята:
- Какво има, дъще?
- А, нищо, само да ти кажа да купиш един хляб утре...
Тъщата лежи в тъмното и си мисли:"Откъде го намери тоя гладник дъщеря ми. Шести хляб за една вечер ми поръчват...".
- 9 признака, че си влюбена:
• Четеш му съобщенията отново и отново.
• Когато си с него си наистина срамежлива.
• Когато се сетиш за него сърцето ти се разтуптява.
• Докато говори с теб се усмихваш без никаква причина.
• Когато гледаш него не забелязваш никой друг около себе си.
• Започваш да слушаш балади.
• Всичките ти мисли се въртят около него.
• И въпреки, че тук не са написани никакви конкретни имена, докато четеш това ти си мислиш точно за него
Една от най-вредните и най-опасни мисли е Всички така правят.
Толстой
Кроткият и смиреният не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуска лоши мисли.
Най-големият лукс в живота е да задържиш любовта която имаш. Най-голямото богатство е да опазиш здравето си. Най-голямото щастие е да живееш в богатството и лукса на здравето и обичта.
Мисля, че част от обичта си към живота дължа на обичта си към книгите.
Биой Касарес
Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.
Ханс Кристиан Андерсен
Най-нежната нужда
Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се… и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и… не мога.
Понякога се караме със него.
- Не го обичай! - казвам му - Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и … не вярва…
- Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда…
Сърцето ми не слуша… И обича.
Не се сърдИ, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.
Най-великият мъж… именно баща ми! Не си представям ден, без който него няма да го има. Какво ще правя без краля си? Кой ще ме подкрепя? Баща ми… ах, как хубаво звучи. Не искам времето да тече. Не искам той да остарява. Искам да съм неговата принцеса цяла вечност. Искам да ме защитава, да трие сълзите ми, да ми показва обичта. Най-чистата обич… бащината!