мисли за обичта
В тази категория има 598 цитата, разпределени в 60 страници.
По странен начин се обичате вие… Обичта не е в цветята, не е в скъпия подарък. Не е и в казването, не е в демонстрирането пред всички. Обич е, когато майка ти се опитва да ти стопли ръцете. Когато баща ти мине и те разроши, след като току-що си си направил косата. Когато баба ти ти подари топла пижама. Обичта е "Не тръгвай, остани за още малко." И малкото се превръща в часове. Тя е в шегите, когато само ти и още някой знаете, защо са смешни. Обичта е, когато приятел ти остави последното парче торта или последната чаша сок, въпреки че го прави с нежелание. В "Лека нощ", "Добро утро" и "Ще те чакам". Такива неща. Прости. Не луксозни. Безплатни.
Дори и най-невежото, невинното дете в крайна сметка израства, след като научи какво е истинската болка. Тя засяга това което мисли, което казва и което чувства. Докато се усети, то става реален, възрастен човек.
Нагато Узумаки
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да преследваме?
Защо всъщност ни е Живот, който се страхуваме да живеем…
Мисли, ако искаш да оцелееш.
Страхът ще те убие, ако не можеш да го контролираш!
Робърт Джордън
Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!
Дай на мама, дай на татя
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!
Иван Вазов
Най-голямата грешка на мъжа е да си мисли, че жената до него винаги ще е негова - точно тогава той започва да я губи!
Нападнаха ме мисли и хора. Само мислите ме нараниха. Те хората какво като ме бият, те духа не могат да ми сломят.
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Какъв съм бил глупав: да му говоря истината. Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе… А аз мислех, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост… Не истината е сила. Силата е истина. Властта е истина…
Божинов