мисли за песента
В тази категория има 548 цитата, разпределени в 55 страници.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е "Всички правят така".
Лев Толстой
Не е важно с кого празнуваш нова година, важно е за кого мислиш точно в полунощ, и дали този човек също мисли за теб…
Говори за щастие.
Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!
Дай отмора на изтерзания слух на Земята,
наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра.
На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го.
Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве.
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.
Ела Уилър Уилкокс
Не мисли, че няма втори шанс. Животът винаги ти предлага втори шанс … Той се нарича утре.
В чистите детски очи, можеш да видиш "Песента на Живота".
Анна Сат
Една от най-вредните и опасни мисли е: "Всички правят така." — Лев Толстой
Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. Обичай се, написа ми скоро. Обичам те, нарисува ми на улицата… Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва.
Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб… то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани.
Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си.
А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.
Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.
Почти всеки мъж си мисли, че е вторият, но се хвали че е първият...а всъщност е поредния...
Ако вярваш,че можеш – ще можеш!
Ако мислиш,че си победен – такъв си!
Ако мислиш,че не си достоен – така е .
Ако искаш да победиш,но мислиш,
че не можеш,
загубата ти е в кърпа вързана.
Ако мислиш,че губиш – загубил си вече.
Защото в света ще открием,
че успехът започва от волята;
да, успехът започва в ума ни.
В живота не винаги печеливш е
най-силният или най-бързият,
но рано или късно печели
този, който мисли, че може!
"Човешкото съзнание е като раницата на пътешественика – то може да побере определено количество мисли и грижи. Помислете си какво взимате в раницата за дългия път през времето. Вещи или чувства."