мисли за смъртта
В тази категория има 673 цитата, разпределени в 68 страници.
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм.
Любовта е урокът, който трябва да научим тук от раждането до смъртта си. Накрая има единствено любов или няма. Или ще умрем спокойно, познали любовта, или ще съжаляваме, че не сме обичали достатъчно.
Дейвид Дейда
СЛАБОСТ
SMS 13*02*24.30 (По нощите)
На теб по повод празника на Свети Валентин
Защо не мога с чувството си да се справя,
като в онзи първи ден, когато те видях,
дъха ми секна.
Видения, красиви мисли,
болка и разкъсващата мъка.
Умът ми трескаво прелива.
Устата ми проклина, душата ми умира.
Денят на любовта – реалността я няма.
Това е моя празник.
Шептя: не го обичам.
А всъщност, само теб обичам.
Аз съм приключение живот,
желание и страст и винаги ще бъда.
Усмивката за утрешния ден недей отлага.
Дарявай ме с нея, аз мога силно да обичам.
Потъвам в целувки нежни.
В прегръдка от порочни мисли,
облечена в одежди от греховни страсти
и моето сърце, което търси ласки.
Искам и си го представям... Така го изживявам.
" Той не е перфектен. И ти не си, и вие двамата никога няма да сте перфектни. Но ако може да те накара да се разсмееш поне веднъж, кара те да се замислиш поне два пъти, и ако признава че и той е човек и прави грешки, дръж се за него и му дай всичко от себе си. Той няма да ти рецитира поезия, не мисли за теб във всеки момент, но ще ти даде част от себе си, която знае че можеш да счупиш. Не го наранявай. Не го променяй. И не очаквай от него повече от това което може да даде. Не анализирай. Усмихвай се когато те прави щастлива, крещи когато те ядоса, и се остави да ти липсва когато го няма. Обичай силно когато любовта я има. Защото перфектни мъже не съществуват. Но винаги има един мъж който е перфектен за теб."
Боб Марли
Човек е правилна дроб, на която в числителя се показва какво останалите мислят за него, а в знаменателя какво той мисли за себе си. Толстой
Никой
Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…
