мисли за смъртта
В тази категория има 673 цитата, разпределени в 68 страници.
Най-голямата грешка на мъжа е да си мисли, че жената до него винаги ще е негова - точно тогава той започва да я губи!
Затова и смъртта не е истинско унищожение: когато нищожният ни живот приключи, ние ще се слеем отново с първичната жизнена сила, която е не подвластна на времето.
Ървин Ялом
Някои плачат със сълзи, други с мисли.
Да, знам това. Знам го в тъмнината на мрачно биещото ми сърце. На него това щеше да му хареса. Разбирате ли? Дори смъртта има сърце.
Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.
Ерик-Еманюел Шмит
Ако можеш да помогнеш на човек – помогни му. Ако не можеш да помогнеш – помоли се. Ако не можеш да се молиш – помисли добро за човека. И това ще бъде помощ, защото светлите мисли – това също е оръжие…
Жестоките мисли водят до жестоки думи и нараняват и теб също толкова, колкото нараняват и онези, към които са насочени.
Вероника Рот
Не е достатъчно да си щастлив за час - два… За едното кафе… Кино… Не! Трябва да го чувстваш непрестанно, просто защото знаеш, че някоя там мисли за теб… Повече отколкото ти самия го правиш. Щастието е достатъчно, когато знаеш, че някой там не може без теб!
Димитър Калбуров
И може би след месец, два, а може би година, ще се сетиш за нея и ще се усмихнеш. Хиляди мисли ще минат през главата ти. Ще осъзнаеш грешките си, ще разбереш всички онези неща, за които ти говореше. И тогава ще осъзнаеш колко я обичаш. Ще й пишеш, но тя няма да отговори. Ще й звъннеш, но няма да ти вдигне. Когато я попиташ защо прави така, тя ще каже, че е имала работа. Ще я срещнеш и ще и се усмихнеш, а тя ще извърне погледа си, така както ти правеше. Ще се познаеш, нали? Същите тези безизразни устни, този леден поглед, тази уверена походка…
Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?
Беинса Дуно