нови вицове 2011
В тази категория има 561 вица, разпределени в 57 страници.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН КЛИТОР
30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.
3 февруари.
Гледахме лесбийско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре... Свърших два пъти. Добре де, вторият път – от завист.
5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с бардата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.
6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!
10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!
14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибратор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.
15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери... Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи...
20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над вагиналния оргазъм и – ако се получи – излизам в отпуска!
23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!
25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката – нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!
27 февруари.
Бяхме на гинеколог – нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката – защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет... Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брад Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло – животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз – изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибратора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят конилингуса на клиторингус. Завижда ми. Явно с вагиналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна – разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за вагинален оргазъм. Аз също – кой знае защо – съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме – и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...
След края на учебната година Иванчо се прибрал в къщи и казал:
- Тате тази година имаш късмет!
- Защо?
- Защото другите родители ще купуват на свойте деца нови учебници, а аз ще си карам със старите.
По време на войната в Ирак Земята е нападната от извънземни. Наложило се Америка да се съюзи с Ирак за да могат да победят нашественика. На фронта се бият рамо до рамо сержант Дейвис и Мехмед. Мехмед казава:
- Дейвис, Дейвис ако знаеш в Багдат какъв публичен дом си имаме. Влизаш вътре и там има само 3 стаи. Влизаш в първата, а вътре една хубавица ама... Но ти няма да се поддаваш а ще кажеш "Въх не ща". Влизаш във втората, а там една още по-голяма хубавица. Пак ще кажеш "Въх не ща". Влизаш в трета, а там...
И в този момент вражески куршум улучва Мехмед и той се свлича на земята мъртъв. Минали 2 години, нашите победили извънземните и сержант Дейвис решил да посети публичния дом за който му разказал Мехмед. Отишъл в Багдат намерил публичният дом, влязъл вътре и гледа 3 врати. Влезнал в първата, а вътре една хубавица извадена като от приказките на Шехерезада. След десетсекундно мълчание Дейвис едвам промълвил:
- ВЪХ НЕ ЩА...
Излезнал от стаята и продължил по коридора. Влезнал във втората стая, а там хубавица тип "Памела и Анджелина ряпи да ядат". След 30 секундно стоене с изплезен език Дейвис едвам промълвил:
- Фъф ни щъ...
Излезнал от стаята постоял 1-2 минута подпрян на вратата за да преодолее шока, събрал нови сили и продължил към третата врата като дори не можел и да си представи какво ще има вътре. С треперещи ръце той отворил вратата бавно и влезнал. Вътре вижда един огромен 200 килограмов, потен, загорял, гол иракчанин с член тип Амазонска анаконда... Дейвис веднага казал уплашено:
- Въх не ща...
А иракчанина отговорил:
- Въх пък да знайш аз как ща...
Правилата на мъжете:
1. През цялото време слушаме за правила, които жените съчиняват за нас. Сега има правила от мъжка страна. Това са нашите правила! И искаме да ги уважаваш.
2. Научи се да си сваляш седалката на тоалетната. Ти си голямо момиче. Ако седалката е вдигната, просто я свали.
3. Неделя = спорт по телевизията.Това е като луненните цикли или като приливите и отливите. И така трябва да бъде.
4. Пазаруването - това НЕ е спорт. И не, никога няма да мислим по друг начин.
5. Плаченето е изнудване.
6. Можеш да ме молиш за всичко. Но нека се изясним: леките намеци не вършат работа! Сериозните намеци не вършат работа! Очевидните намеци също не вършат работа! Просто кажи каквото имаш да казваш!
7. "Да" и "НЕ" са напълно приемливи отговори на практически всеки въпрос.
8. Идвай при нас с проблем, само ако търсиш решение. Ако търсиш съчувствие иди при приятелките си
9. Главоболие, което продължава 17 месеца е болест. Иди на лекар.
10. Всичко, което сме говорили преди половин година е недопустимо да се използва като аргумент. Всъщност всички изказвания губят сила и се анулират след 7 дни.
11. Ако няма да се обличаш като момиче от сериалите, то не очаквай да се държим като мъжете от сериалите.
12. Ако мислиш, че си дебела, сигурно е така. Не питай нас.
13. Ако нещо казано от нас може да бъде разбрано двуяко и едно от значенията те огорчава или дразни,то ние сме имали предвид другото.
14. Можеш да ни помолиш да направим нещо или да ни кажеш как искаш това нещо да е направено. Но не и едното и другото едновременно. Ако знаеш как е най-добре да се направи нещо, направи го сама.
15. Ако е възможно, моля те, казвай всичко, което имаш да казваш по време на рекламите.
16. На Колумб не са му били необходими указания, на нас също.
17. ВСИЧКИ мъже различават само 16 цвята, като в настройките на Windows по default. Праскова например, това е плод, а не цвят. Вишна също не е цвят. Нямаме никаква представа как изглежда розово-лилаво.
18. Ако ни сърби, се почесваме. Ние правим така.
19. Ако сме те попитали какво се е случило и ти си казала "нищо", то ще се държим сякаш нищо не се е случило. Знаем, че лъжеш, но не си струва да се държим по друг начин
20. Ако си задала въпрос, чийто отговор не искаш да чуеш, не се сърди ако получиш отговор, който не ти харесва.
21. Когато отиваме някъде заедно, няма значение с какво си облечена... Честно.
22. Не питай за какво мислим, освен ако не си готова да обсъждаш теми като футбол, риболов или нови коли.
23. Имаш достатъчно дрехи.
24. Имаш прекалено много обувки.
25. Във форма съм, кръгът също е форма.
26. Благодаря, че прочете това: Да, знам, че днес ще трябва да спя на дивана, но знаеш ли, на мъжете така даже повече ни харесва.
...а има и клавишна комбинация Win+D.
Хубаво е да се четат вицове в работата, но вчера се усетих, че даже вкъщи при отваряне на вратата зад гърба ми, сработва един рефлекс за натискане на Alt+Tab със светлинна скорост...
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.
Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!
Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
- Защо няма вицове за брюнетки?
- Защото блондинките не могат да ги измислят!
Две блондинки си говорят. Едната казва:
- Тези нови противозачатъчни са много ефективни. Вече съм в четвъртия месец.
- Муцка, не си ли противоречиш?
- Не, муцка. Преди седмица бях в шестия...
- Какъв е проблема с вицовете за адвокати?
- Адвокатите не ги намират за смешни, а останалите хора не мислят че са вицове.
Вали проливен дъжд. Тълпа от хора чака автобуса на порутена спирка. Всички са се скупчили под пробития навес. Стоят подгизнали от вода и проклинат съдбата. Вече втори час автобусът не идва. По едно време по улицата с пърпорене се задава трабантче. Шофьорът спира точно пред спирката, смъква прозореца и пита:
- Някой да знае вицове за трабантчета...