положителни мисли
В тази категория има 533 цитата, разпределени в 54 страници.
Нашето естествено състояние е радостта, и отнема толкова много енергия да мислим негативни мисли, да говорим отрицателни думи, и да се чувстваме нещастни. Лесният път е добри мисли, добри думи и добри дела.
Ронда Бърн
Исках луда любов. Исках да чувствам това, за което пишат в книгите и говорят във филмите. Да знам, че човекът, когото обичам е някъде там и мисли за мен. Но не е толкова просто. Защото в реалността боли. Боли много. Няма щастлив край. Принца не се бори за своята пепеляшка. И те не заживяват щастливо…
Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство. Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?
Петър Дънов
Една от най-вредните и най-опасни мисли е: "Всички правят така."
Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш. Просто живей добре. Просто живей.
Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.
Когато сърцето започне да бие, умът спира да мисли.
Хайнрих Ман
Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд.
Салвадор Дали
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят. - Алберт Айнщайн
Прекалено много изстрадах, прекалено много сълзи пролях, душата си в окови оковах, а сърцето си на безразличие осъдих. Станах безсърдечна куч*а и нищо не може да ме нарани, само сълза предателка по бузата ми се търкаля и разкрива мойта душевна самота; но не плача за теб - не мисли, че ще ти окажа тази чест, плача за безвъзвратно изгубеното си АЗ, за онова момиче, което бях - лъчезарна, щастлива и дори малко дива. Сега съм просто развалина насред света; забравила съм каква съм била... Пулсът ми вече не се ускорява, кръвта ми не кипи, не усещам пеперуди в стомаха си, единственото, което чувствам са раните, които болят...