Земята празнична погача
поднася ти сега с любов,
за твоето име даже здрача
изрича божи благослов.
Бъди със име светлолико
в живота черен и красив.
Човек без име - значи никой,
човек със име - значи жив!
Носи го чисто, за да грее
от род на род, от век на век.
Човек за името живее
и само с име е човек.
Нека твоя имен ден
да прилича на рожден,
нека да е весел и открит,
за да бъдеш винаги честит.
И нека този светъл празник
да сгрява нашите души.
Човек без име - значи никой,
човек със име - значи жив!

50-годишният юбилей е най-хубавият рожден ден.
Доказано е, че хората са най-щастливи, когато са на 50 години.
Пожелавам ти още много дълги години
да бъдеш толкова щастлив, колкото днес!

Днес попитах Господ, защо е пратил
ангел на земята! А той ми отговори:
Да ви радва и да ви показва своята
доброта. Този ангел си ти!
Честит рожден ден!

Днес е не само
твоят рожден ден!
Днес е твоят юбилей!
За туй имаш двоен повод
да празнуваш! А късно
вечерта и да пируваш!
Честит празник!

Честит рожден ден на най-проспериращата фирма с най-готиния екип и най-красивия шеф!

Честит рожден ден!
Желая ти много щастие!
Бъди здрав, за да го изживееш,
силен, за да го постигнеш
и умен, за да го задържиш!

Честит рожден ден!
Пожелавам ти една ръка, на която да се облегнеш,
едно рамо, на което да стихват тревогите,
една обич, която да носиш в сърцето си,
един път, който да те води към хората,
една цел, която да те води в живота,
за да бъдеш истински щастлива!

Честит рожден ден!
С пожелания за упоритост, за да следваш мечтите си; смелост – да ги осъществяваш; търпение, за да ги постигаш; и много любов, за да дава смисъл на всичко това!

Честит рожден ден!
Пожелавам ти винаги да има кой да ти подаде ръка,
винаги да има рамо, на което да се облегнеш,
едно сърце, което да те обича много
и едни очи, които само теб да гледат!

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина. Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи. Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка. Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота. Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка. Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза. Никола Гигов