позитивни мисли за здраве
В тази категория има 595 цитата, разпределени в 60 страници.
Ние може да не сме такива светци, че да обичаме враговете си, но заради собственото си здраве и щастие нека поне им прощаваме и да ги забравяме.
Човек няма лъжливи мисли. Има лъжливи постъпки и думи. Мислите са показател за човешката нравственост, устременост и мъдрост. Те ще станат видими, както са видими днес деянията и се чуват думите.
Човек е господар на мислите си, създател на характера си, който на свой ред изгражда и оформя неговото състояние, заобикалящата среда и съдба. Като създател на сила, интелигентност, любов и като господар на собствените си мисли, той държи ключа към всички ситуации и притежава потенциала да преобрази и промени себе си по начина, който иска.
Джеймс Алън
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.
Целта на живота ми е да стана толкова невероятен, колкото моето куче си мисли, че съм.
Чудото е не да летиш във въздуха или да ходиш по водата, а да стъпваш на земята.
###
Бъди жилав като стръкчето трева: здраво вкоренен в земята, гъвкав и в мир с всичко около теб.
###
Щастието и мъката са близнаци. Остави ги да идват и да си отоват като облаците.
###
Светът е кръговрат. Всеки е отговорен за действията си. Всичко се връща.
###
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето...
###
Един миг обич може и ще направи света съвършен.
###
Където има голяма любов, винаги стават чудеса.
###
От успеха получаваш много неща, но не и онова велико вътрешно чувство, което ти носи обичта.
###
Цени любовта, която получаваш, повече от всичко. Тя ще оцелее дълго след като твоето злато и добро здраве са се стопили.
За щастието няма вчера, няма и утре, не помни миналото, не мисли за бъдещето. За него има само настояще. И това настояще не е ден, а само миг.
Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде, човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата – това е слабост на материалистите.
Петър Дънов
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…
