сайтове за мисли
В тази категория има 529 цитата, разпределени в 53 страници.
Лошите времена пораждат лоши мисли. - Хенрик Ибсен
Не го мисли! Изживей го! - Сизар Милан
Търпимостта е много трудна добродетел – за някои по-трудна и от героизма... Нашият пръв порив, а дори и следващият, е ненавист към всеки, който не мисли като нас. - Жорж Льометр
Бих искал да имам силата да раздвижа от дъното на душата си тези хора, за да видят до каква степен зависи съдбата им от собствените им мисли, как силата на волята, като им помага да задържат целебната, даряваща живот мисъл, може да им помогне да се отърсят от всеки спъващ ги недъг – душевен или телесен, и да направи така, че животът им да бъде величествена проява на Божественото, което е същественото нещо у всички ни.
Орисън Сует Марден
А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.
Стивън Кинг
Никой
Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…
Знае се, че човешката привързаност е кратка. Но никой, когато разлюби, не си признава, че същият закон важи и за отсрещната страна. Всеки мисли, че продължават да го обичат както преди и от това са произлезли много тъжни недоразумения. Така човек се насилва да скрие от другия края на собствената си любов, бои се да не го убие, докато онзи от своя страна, върши същото.
Вера Мутафчиева
Жената мисли със сърцето си, а мъжа с главата си.
Мисли плуват по реката
и похапват зеленчук.
Една показа си главата
и потъна като струг.
Стана така изведнъж,
бликна във мене като есенен дъжд.
Случи се толкова внзапно,
и за мене е всичко необятно.
Стана сякаш за миг един,
защо аз тебе обичам, подъл кучи син?
Всичко си имам - любов и мечти,
защо са ми на мене твойте красиви, но плоски лъжи?
Не трябва да мисля за тебе, за нас,
а постоянно си в моите мисли, и полудявам по тебе от страст.
Имам това, за което другите могат само да мечтаят,
но как се чувствам единствено това не знаят.
Че трудно е двама да обичам,
и на двамата във вярност да се вричам.
А всъщност и себе си дори да лъжа и мамя,
и пред съвестта си да се срамя.