сентенции и мисли
В тази категория има 528 цитата, разпределени в 53 страници.
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да преследваме?
Защо всъщност ни е Живот, който се страхуваме да живеем…
Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!
Дай на мама, дай на татя
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!
Иван Вазов
Жестоките мисли водят до жестоки думи и нараняват и теб също толкова, колкото нараняват и онези, към които са насочени.
Вероника Рот
Най-голямата грешка на мъжа е да си мисли, че жената до него винаги ще е негова - точно тогава той започва да я губи!
Всеки ден е нов, както всяко начало, което е ново предизвикателство в нашия живот. Всяко утро е различно. Днес може да е слънчево, а утре - дъждовно. Ако днешният ден е слънчев обаче и ти се усмихне, усмихни се и ти и посрещни с добро настроение новия ден. Не мисли за вчера и за отминалите събития. Спомни си, че не можеш да върнеш миналото, но винаги можеш да поправиш грешките в бъдещето. Както са казали хората Никога не поглеждай назад.
Никога не се притеснявай от това, което мислиш за жена си; да знаеш само тя за какво мисли... - Жан Ростан
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Какъв съм бил глупав: да му говоря истината. Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе… А аз мислех, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост… Не истината е сила. Силата е истина. Властта е истина…
Божинов
Всичко, което сме, възниква с нашите мисли. С нашите мисли ние създаваме нашия свят.