сме6ни мисли
В тази категория има 528 цитата, разпределени в 53 страници.
Аз отдавна не живея със сърцето си, а с главата си. Претеглям, анализирам собствените си страсти и постъпки със строго любопитство, но без участие. В мене има двама човека: единият живее в пълния смисъл на тази дума, другият мисли и го съди…
М. Ю. Лермонтов
Мъж, който си мисли, че не се нуждае от жена е обречен да спи в студена постеля, да яде лоша храна и да усети горчивия вкус на самотата.
И какво като ме нараняват? Какво като боли до смърт? Какво от това, че се чувствам на моменти разбита, мъртва и студена отвътре? Хиляди пъти ме убиваха и аз възкръсвах. Хиляди пъти ме бутаха, падах, но намирах сили да се изправя. И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице, ще преминавам през мрака. Ще черпя опит от грешките, натрупани през годините. Ще бъда мъдра. Ще бъда това, което аз искам , а не това, което другите очакват от мен. Няма да живея по чуждите правила, няма да се поддавам на чужди манипулации, няма да се моля. Няма да допусна унижението и подигравките на тези, които са под мен. Отсега нататък избирам късметът за мой верен спътник в този живот. Той ще ми помага, той ще ми посочва пътя. А аз ще го следвам като слепец. Той няма да ми сложи прът в колелото, няма да ме бутне в пропастта. Това съм аз- едно дете , което се хваща за всичко примамливо. Дете, на което всички обичат да се подиграват, защото е казало това, което мисли. Това, което чувства и начина, по който го разбира. Ще се боря докато стигна върха дори и цял живот да се мъча да постигна целта си. Такава съм- непокорна, инатлива ако щеш ме наречи. Но аз няма да се променя заради нещо или заради някого. Няма да наруша Божията воля. Ще бъда себе си.
- Всички те зяпат в тази рокля - каза той. Вдигнах очи, очаквайки да го видя напрегнат, но той се усмихваше.
- Май е готино… да бъда с момиче, което всички желаят.
Аз завъртях очи.
- Те не ме желаят. Любопитни са защо ти ме желаеш. Пък и жалко за всеки, който си мисли, че има някакъв шанс. Аз съм безнадеждно влюбена в теб…
Джейми Макгуайър
Бъди като малко дете, което не мисли за утре и е забравило какво се е случило вчера, то просто живее, като че ли единственото време, което има значение, е сега. Сега е най-вълнуващото време, което познаваш, така че не пропускай нито миг от него.
Не мисли, че няма втори шанс. Животът винаги ти предлага втори шанс … Той се нарича утре.
Ако вярваш,че можеш – ще можеш!
Ако мислиш,че си победен – такъв си!
Ако мислиш,че не си достоен – така е .
Ако искаш да победиш,но мислиш,
че не можеш,
загубата ти е в кърпа вързана.
Ако мислиш,че губиш – загубил си вече.
Защото в света ще открием,
че успехът започва от волята;
да, успехът започва в ума ни.
В живота не винаги печеливш е
най-силният или най-бързият,
но рано или късно печели
този, който мисли, че може!
Човекът е продукт на собствените си мисли. Получава това, за което мисли.
Който се намира до извор не мисли за вода!
Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. Обичай се, написа ми скоро. Обичам те, нарисува ми на улицата… Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва.
Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб… то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани.
Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си.
А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.
Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.