снимки с мъдри мисли
В тази категория има 574 цитата, разпределени в 58 страници.
Ако вярваш,че можеш – ще можеш!
Ако мислиш,че си победен – такъв си!
Ако мислиш,че не си достоен – така е .
Ако искаш да победиш,но мислиш,
че не можеш,
загубата ти е в кърпа вързана.
Ако мислиш,че губиш – загубил си вече.
Защото в света ще открием,
че успехът започва от волята;
да, успехът започва в ума ни.
В живота не винаги печеливш е
най-силният или най-бързият,
но рано или късно печели
този, който мисли, че може!
Не мисли за всички низости, а за красотата, която въпреки тях остава.
“От мъдростта израстват три плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа.” Демокрит
Не плача за отминалите дни
или за това, че сърцето ми разби.
Не плача, че не си до мен
да стоплиш моя хладен ден.
Не плача, че не мога вече да обичам
или във вярност да се вричам.
Не плача, защото ми е гадно,
или защото тялото ми за твоите ласки е жадно.
Не плача, че те няма
или че съм в емоционална яма.
Не, не плача, не си мисли това,
започнах без тебе да пиша нова глава.
Не, аз няма вече за тебе сълза да отроня
и няма никога повече да те гоня.
Не, аз няма тебе да искам
и когато е трудно зъби да стискам.
Не, ти не заслужаваш пак шанс да ти дам
и на твоята обич фълшива да се отдам...
Жените са по-мъдри от мъжете, защото те знаят по-малко, а разбират повече.
"Общувай с мъдри хора: ако си глупав - ще те научат, ако си мъдър - ще те усъвършенстват"
Арабска поговорка
За да сте щастлив трябва да се избавите от всичко излишно. Излишните вещи, излишната суета, а най-важното - излишните мисли!
Даниел Шелбъргър
Колко е хубаво, че никой не може да прочете най-съкровените ни мисли. Защото тогава щяха да лъснат тъпите ни самовлюбени душички.
Майкъл Конъли
Има милиони хора, които стоят будни в 4 сутринта, мислейки за някого. И има милиони хора които спят в 4 сутринта, без да знаят, че някой мисли за тях.
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова