снимки с мъдри мисли
В тази категория има 574 цитата, разпределени в 58 страници.
Всеки ден е нов, както всяко начало, което е ново предизвикателство в нашия живот. Всяко утро е различно. Днес може да е слънчево, а утре - дъждовно. Ако днешният ден е слънчев обаче и ти се усмихне, усмихни се и ти и посрещни с добро настроение новия ден. Не мисли за вчера и за отминалите събития. Спомни си, че не можеш да върнеш миналото, но винаги можеш да поправиш грешките в бъдещето. Както са казали хората Никога не поглеждай назад.
Ходът на нашия живот и живота на тези, които идват след нас, се определя от най-малко осъзнатите мисли и постъпки.
Самуел Батлър
Все още намирам всеки ден твърде кратък за всички мисли, които искам да мисля, всички разходки, които искам да извървя, всички книги, които искам да прочета и за всички приятели, които искам да видя. Денят често не ни стига за всичко, но дано да ни стигне поне за най-хубавите неща…
Аз съм такъв човек, че ако някой мисли, че съм глупак, то и аз се държа пред тези хора като глупак. Никога не съм чувствал необходимостта да доказвам нещо. Ако някой вече си е създал за мен свое грешно мнение, за Бога, нека си го затвърди. Аз ще се радвам да подсиля тяхната заблуда.
Кърт Кобейн
Аз дълго изучавах философите и дълго изучавах котките. Котките са безкрайно по-мъдри. - Иполит Тен
Ако му липсваш, ще те потърси.
Ако те обича, ще ти каже.
Ако се интересува, ще ти покаже!
А ако не, не си струва и минута от времето ти, защото той със сигурност няма да прекара своето време в мисли за теб.
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Жестоките мисли водят до жестоки думи и нараняват и теб също толкова, колкото нараняват и онези, към които са насочени.
Вероника Рот
Стигнах до заключението, че богатството е състояние на ума, и че всеки може да постигне такова състояние на ума, чрез богати мисли.
Андрю Янг
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…"
Марио де Андраде