снимки с мъдри мисли
В тази категория има 574 цитата, разпределени в 58 страници.
Който ясно мисли, ясно се изразява. - Никола Боало
Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има и една част, които не говорят друг език освен български. - Мидхат паша
От огъня на една любов, някога е оставала пепелта от изгорените снимки и писма…
А днес не остава нищо… всичко, което е било изчезва със едно "Delete"
Трябва да изтръсквате лошите мисли от главата си!
Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина.
Най-доброто нещо в живота е да намерите някой който знае вашите недостатъци, грешки и слабости и продължава да си мисли, че сте страхотен човек!
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Аз не зная дали те измислих
или в нощ, като тази дойде.
Ти изпълни копнеещи мисли
със живот и ме взе на ръце.
Аз не зная дали те целувах,
но усещах дъхът ти по мен.
Полудявах ли, или сънувах,
но се молех сънят да не спре.
Аз не помня чертите ти даже,
издълбани са в моето сърце.
Ти пулсираш във погледа влажен
и ухаеш на малко момче.
Аз не мога да спра да те мисля
и косата ми плаче за теб.
Сутринта идва с твоята мисъл,
с твоя поглед, и с твоите ръце.
Когато сърцето започне да бие, умът спира да мисли.
Хайнрих Ман
ИЗМИСЛЕН
SMS*04*07*22.10
Измамни моите представи прегърнати от лудостта.
Аз, тази, която те измисли, ти само в моите криви мисли.
Въпроси риторични, безкрайни и различни
задавам си ги отговарям – преглъщам, разсъждавам.
Поглед влажен замъглен, безумно в тебе устремен.
Ти, този, който аз обичам,
ИЗМИСЛЕН СИ ОТ МЕН.
Знам кривина на мисълта –
мечта, сляла се с дъждовната вода.
Нима моите действия, предизвикват твоето бездействие?
Успех ли е за теб това, или за мен, изгубена игра?
Твърденията са умни, разсъжденията – сложни,
а съмненията – безпощадни.
На кой нужно е това?
Кой има право да ме преценява?
Кое твърдение спасяват, кои унищожават?
Благосклонна е усмивката,
аз оставам си различната!