търси мъдри мисли
В тази категория има 758 цитата, разпределени в 76 страници.
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да преследваме?
Защо всъщност ни е Живот, който се страхуваме да живеем…
Да обичаш е нещо много просто. Събуждаш се с усмивка, в очакване на поредния слънчев ден. Споделяш мисли, книги, филми, забавни смешки, решаваш ребуси. Всеки ден носи в себе си ново знание, нова мъдрост… Готвиш по нови споделени рецепти. Променяш деня си неусетно, по програмата на другия. Пиеш боза. Хапваш пиле. Опитваш вкуса на нови салати. И всеки битовизъм, носи вкуса на приключение. Целуваш. Докосваш. Променяш си прическата и гардероба си. Ставаш по-добър… Ядеш посред нощ портокали. Усмихваш се. Смееш се… да те обичат е нещо много просто…
Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?
Беинса Дуно
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Истинският мъж няма лице. Защото няма значение, как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло.
Философът е слепец, който търси черна котка в тъмна стая. А теологът намира тази котка. - Лорънс Питър
Жената е майка, но и много пъти баща... Тя е готова винаги на саможертви и да поеме чужда вина... Обича и страда... пада, но пак се изправя... Тя често мисли за проблемите, но в същото време мисли и за техните решения... Нейната битка е жестока, може би повече отколкото може да си представи, но никога не се предава, преди да е напълно сигурна, че е длъжна миналото да остави! Нейният път е дълъг, но тя не се спира, докато не го извърви, често се обръща, но само за да скрие своите горчиви сълзи... Много са нощите, в които не спи... много са дните, в които мълчи... Много са болките скрити в сълзи... Това е, тя... Това е жена... силен дух и душа.
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Приказка за Щастието
Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко. Не оценявал онова, което имал.
Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!
Започнали да се изказват най-различни варианти. Един предлагал да го скрият на връх Еверест. Друг смятал за по-подходящо дъното на Атлантическия океан. Трети – кубетата на Тадж Махал. В някоя тясна горска пътечка…, в коридора на родилното отделение на някоя болница…, във фунийка за сладолед…, сред розите на някоя цветна градина…, в пакет цигари…, в брашното на някой хлебар… Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране. А нали именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:
- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко…
На това предложение вече всички кимнали одобрително. И приели идеята.
От тогава, та до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек!
То вече не е даденост и никой не го получава наготово.
Трябва да се търси, да се намери…
Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал…
Петър Дънов
Впрочем късметът идва при този, който го търси.
Александър Варго