Исках да взема назаем от един приятел книга на тема шуробаджанащината. Ще ми я даде след като я прочете баща му, вуйчо му, двама братовчеди и племенницата.

Добавен преди 12 години

При проведена анонимна анкета в училищата на тема "Препоръки и искания" става ясно, че 93 процента от учениците не се отнасят сериозно към анкетата.

Добавен преди 12 години

Форум на тема: " Какво е пълно фиаско?". Първи коментар:
"Това е, когато вървите по тъмна уличка, а насреща минава една красавица. В този момент минава автобус и красавицата се качва на него. Прецакан си отвсякъде!"
Втори коментар:
"Това е, когато вървиш по тъмна уличка, а насреща минава един невроятен красавец. В този момент минава автобус и той се качва на него. Прецакан съм отвсякъде!"
Трети коментар:
"Не сте прави! Пълно прецакване е, когато вървиш по тъмна уличка, зад теб някакъв едър мъжага те следва, а автобуса, така или иначе, никакъв го няма..."

Добавен преди 12 години

Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите курви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви еба майката нещастна, ше ви еба, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дееба алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.

Добавен преди 12 години

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.
В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу!

Добавен преди 12 години

Домашна работа
Съчинение на тема "пролет"
Дошла е пролетта. Гората се е разлистила. Ухае на теменужки Наоколо пеят П ИЧКИ пъстрокрили.
Госпожата пита Гошо защо е пропуснал буквата Т.
- Татко ми помогна за домашното и ми каза, че това Т само разваля хубавото изречение.

Добавен преди 12 години

Имало едно време, през девет кралства в десето, един крал и една кралица. Народът много ги обичал, защото били добри, а и царството било богато и никой не се лишавал от нищо - всеки си имал тонален телефон, и средния достъп до Интернет бил 8К/сек.
Обаче кралят и кралицата били много нещастни, защото си нямали деца. Но и това нещастие отминало, когато една сутрин кралицата разбрала, че скоро ще си има дете. Когато разбрал за това, кралят пощръклял от кеф и издал заповед - цялото кралство да празнува. Хората само това и чакали - започнали да се веселят, да пеят и да пият, въпреки че повечето от тях дори не знаели защо правят първото, вършели много зле второто, и доста наблягали на третото. И ето, че съвсем скоро (според биологията не съвсем, но сега аз разказвам) детенцето се родило - то било момиченце.
Тъй като кралят много се притеснявал да не би неговата рожба да се зарази от нещо, той редовно си я преглеждал с F-PROT, и CleanUp.
Месец след раждането на детенцето, кралят поканил седем вълшебници, които да орисат детенцето. Първата казала, че момиченцето ще бъде с чудна красота. Втората предрекла, че то ще има дарба да свири на всякакви инструменти (включително и бас-китара). Третата изтърсила, че тя ще бъде много интелигентна, четвъртата - че ще научи перфектно Асемблер, петата - че няма да се напива на купоните, тъй като ще издържа на пиене. Шестата - че ще танцува прекрасно.
И докато седмата се чудела какво да каже, през прозореца влетяла на метлата си една вещица, която всички били забравили, тъй като мислели, че е хвърлила топа много отдавна. И преди някой да успее да реагира, вещицата предсказала, че когато навърши 16 години, момиченцето ще го хване ток от ПРАВЕЦ-8Ц и ще умре. След което вещицата излетяла през прозореца. Тя не стигнала далеч, защото в двореца разполагали с ракети ЗЕМЯ-ВЪЗДУХ, но това е друга тема.
Лошото било, че бедата била сторена. За щастие седмата вълшебница не била казала още предсказанието си, и ето че донякъде спасила положението, като съобщила, че момиченцето няма да умре, а само ще изпадне в кома, за 256 години. Като чула това, за малко кралицата не изпаднала в кома.
Но кралят веднага съобразил, и издал заповед всички компютри ПРАВЕЦ-8 да бъдат заменени с К6-2 на 300, независимо дали притежателите им искат или не. За по-сигурно кралят заменил и ПРАВЕЦ-16.
И ето излезли две почти качествени версии на Internet Explorer, и момиченцето станало на 16 години. Орисията на вълшебниците излязла вярна, и момиченцето било точно такова каквото предсказали: Всеки месец я избирали за мис IRC, свирело де що-имало на музикален инструмент, а когато нямало - и без инструмент, в цялото кралство нямало кой да я затапи, сутрин преди лягане понаписвала един-два вируса за да не загуби тренинг. Колкото до купоните... абе не я канели много, защото поставяла всички гости на сух режим. Иначе наистина танцувала прекрасно, особено на рап-версията на "Две хубави очи", и денс хита "Тигре, тигре".
Обаче един следобед на принцесата и било много скучно. Събудила се още в 10 сутринта, и нямала какво да прави. До любимия й сериал имало още цели 5 часа и тя решила да се поразходи из двореца, който всъщност не познавала много добре. Та мотала се де се мотала, и накрая стигнала до кралската изба. Той краля предвидливо бил обезопасил избата за да не може ненапиващата му се дъщеря да я пресуши: Бодлива тел, 500 кв.м. противопехотни мини и две роти гвардейци охранявали избата (Всъщност отначало мините били 1000 кв.м., а гвардейците - 8 роти).
На младата принцеса и станало ясно, че няма да може да се добере до избата, така че се отказала и заразглеждала мазетата наоколо. В едно тясно коридорче намерила една почти прогнила дървена вратичка забравена кой знае от кога. Тя решила да провери какво има зад вратичката (ей тъй - от любопитство) и й теглила един шут.
Каква била изненадата й, когато зад вратата се появила една мила бабичка с усмивка до ушите тикнала й едно MS-UZI под носа, и я питала за парола. Принцеската се пробвала, ама не й минал номера. Както и да е, тя бабката недочувала и я питала още два пъти, пък накрая вдигнала рамене и я пуснала като гост. Като влезнала в стаичката на бабката, принцесата пак се отдала на любопитство. Но какво било учудването й, когато мернала на една дървена маса една дънна платка на ПРАВЕЦ-8Ц. Бабката била разбрала за офертата на краля преди години, ама си затраяла и не казала, че има Правец, щото тя си го ползвала за котлонче, а не знаела дали новите технологии ще й свършат работа.
Принцесата направо се ококорила. Тя бързо преместила тенджерката с боб която бабичката си варяла, и почнала да изследва пистите на дъното, щото те се виждали с просто око. И както си сочела с пръстче, без да иска докоснала някакво краче на процесорчето...
Всички светлини в двореца премигнали.
Бабичката хич не била доволна. Тя изхвърлила изпадналата в безсъзнание принцеса в коридора, залостила вратичката и си обещала никога повече да не пуска гости.
Скоро гвардейците намерили изпадналото в безсъзнание девойче...

Когато пренесли принцесата в спалнята й, разбрали кралят и кралицата, че това ще да е
предсказанието на покойната дъртофелница. Взели те един GSM, написали на него "идвай веднага", и го дали на едно циганче да го занесе на седмата вълшебница. Този подход те използвали откакто вече не останал кабел за крадене от кралството. И тъй като циганетата нямало как да си изкарват хляба, те решили да ги разкарват. Оказало се обаче, че с "МангалТел" вестите идвали по-бързо, щото те не минавали през БТК.
Дошла набързо вълшебницата с едно ферари с цвят червен, и разбрала каква е работата. Кралят и кралицата искали ако може и те да заспят, че дъщеря им като се събуди да си живеят живота всички заедно. (Защото така им харесва). Чула туй вълшебницата и си дала офертата:

Цените са без ДДС, всички непредвидени разходи се заплащат допълнително,
всички оплаквания пренебрегнати!

Услуга Цена
Френско заспиване $1500/човек
Заспиване 69 по договаряне
Заспиване с дрогиране $150/човек + $25/доза
Заспиване с напиване $100/човек + $20/бутилка
Обикновено заспиване $2 на минута чакане, $1.5 за групи
Заспиване с чук $0.75/човек, и $0.60 за над 1000 души.
Като видял офертата, кралят много се изкефил. Кралицата го изгледала накриво, и той като почнал да се пазари за "Заспиване 69", кралицата решила проблема като набързо го приспала. Това дало нова идея на вълшебницата, и тя набързо добавила в офертата "Заспиване Брус Лий - бързо и неусетно!".
След като поела нещата в свои ръце, кралицата набързо сключила договор. До вечерта целият дворец бил приспан почти безплатно. Тъй като кралицата била много умна жена, тя взела парите от хазната и ги изхарчила. Ама тя умно ги изхарчила: Купила 80 бъчви първокласно уиски и още толкова с вино. Продала всичкото злато, и обърнато във валута го внесла на срочен влог за 256 години в "Първа инвестиционна".
Накрая й останали само $1500.
Когато и кралицата заспала, вълшебницата почнала да подсигурява двореца, така че никой да не може да се добере до него преди да са минали колкото там години трябвало. За целта тя мислела да си използва вълшебната пръчка, ама тъй като напоследък често я използвала, решила да поспести малко мана. Затова купила 160 каруци фиданки, наела стотина души, и за нула време залесила около двореца. След това, 10 години поред давала под наем земята около двореца за прегаряне на оборски тор. Тя и още щяла да го дава под наем, ама земята твърде много се обогатила, и храсталаците станали големи и заплетени. Останала само една малка пътечка, която стигала на 500 клавиатурни дължини от двореца. В края на тази пътечка, вълшебницата оставила 5 тома "Да научим МS-ххххх", и поставила табела "Който използва книгите по най-добрия начин, печели дворец". По този начин тя поставила началото на играта "Стани богат", щото сама знаела, че каквото и да правят героите които идвали да се пробват, нищо нямало да стане. Нощем водела арабски шейхове в двореца да разглеждат, срещу съвсем скромната такса от $5000.
Въобще вълшебницата много добре се възползвала от ситуацията. А какви купони въртяла там...
Сто години по-късно, един принц бил на лов. Видял той в далечината сред огромни дебри да проблясва покрива на някакъв палат, и разпитал селяните които точно в тоя момент разбирате ли, били наблизо. Те му казали, че нищо не знаят. И тъй като принца не бил учил нито история, нито география, свил рамене и хукнал да гони вълци. Затова, мили деца, учете и история, и география, да не изпуснете някоя принцеса.
Изминали двеста петдесет и шест години, и в една дъждовна вечер един заблудил се принц стигнал до гората, и веднага намерил тясната пътечка, щото според една видоизменена теория на вероятностите шанса затова бил цели 50%. Стигнал той до края на тази пътечка и намерил 5-те тома "Да научим МS-ххххх", и тъй като му било студено си подпалил огън с тях. Не щеш ли обаче, тъкмо това било най-доброто което можело да се направи с тези книжки.
И като пламнала оная ми ти гора!
Два месеца вълците яли пържени пилета от МFC!!!
Ама принца като видял това и се уплашил. Хукнал той да бяга, ама не натам ами насам, и стигнал до двореца. А там всичко включено на Sleep Mode. Влезнал той в двореца, и почнал да разглежда, щото бил любопитен принц. Не след дълго, стигнал и до спалнята на принцесата. Видял я той колко била хубава, и естествено веднага хлътнал по нея. Решил да я събуди с целувка като в холивудски третокласен филм и... нищо не станало. Пак я целунал, ама тя пак не се събудила. (Ами друго не е ли пробвал? Абе пробвал е, ама пак не станало.) Чудил се принца, чудил се какво да прави, и накрая прибегнал до последното което се сетил - Затворил всички прозорци, излезнал, влезнал, и принцесата се събудила!
Постепенно се събудила и цялата периферия. Никой не вярвал, че са спали цели 256 години, щото всички имали чувството че това бил най-приятния им сън. Само кралят имал главоболие, което не можел да си обясни, а кралицата странно му се усмихвала.
По-нататък няма какво да ви обяснявам, вие си знаете - оженили се принцът и принцесата, всички много се радвали, щото който не се радвал го гъделичкали. Друго интересно няма, освен да спомена, че борсата за спиртни напитки преживяла голямо сътресение, след като неизвестен контрабандист обявил за продан 256-годишни уиски и вино, и то с бъчви, а "Първа инвестиционна" обявила фалит.

Добавен преди 12 години

Какво наистина имат предвид мъжете, когато казват...

Отивам за риба.=Ще се насвяткам до козирката и ще застана до реката с пръчка в ръка, докато рибата плува наоколо в пълна безопасност.

Нека отидем с твоята кола.=Моята е пълна с кутии от бира, опаковки от бургери, а и няма бензин.

Не ме интересува в какъв цвят си боядисала кухнята.=Стига де не е синя, зелена, розовя, червена, жълта, бледолилава, сива, бледоморава, черна, тюркоазена или друг цвят, различен от белия.

Да ти помогна ли за вечерята?=Защо още не си сервирала?

"Ъ-хъ", "Разбира се, сладурче" или "Да, скъпа" не означават абсолютно нищо.=Това е условен рефлекс като лигавенето при кучето на Павлов.

Добра идея.=Няма да проработи. А аз ще злорадствам през целия ден.

Да не си отслабнала?=Току-що похарчих последните ни пари за бормашина.

Жена ми не ме разбира.=Чувала е всичките ми истории и й е писнало то тях.

Дълго е за обяснение.=Нямам си и понятие как става.

Напоследък тренирам доста.=Батериите на дистанционното се изхабиха.

Закъсняваме.=Сега имам основателно оправдание да шофирам като маниак.

Прочел съм всичката класика.=Абонирам съм за Плейбой от 1972.

Готвиш точно като майка ми.=И тя използваше димен детектор да засича времето за приготвяне на ястията.

Слушах те. Просто имам други проблеми на главата.=Чудех се дали червенокосата отсреща носи сутиен.

Почини си, скъпа, преуморяваш се.=Не мога да слушам мача от прахосмукачката.

Скъпа, нямаме нужда от материални неща, за да доказваме любовта си.=Отново забравих годишнината ни.

Знаеш колко лоша памет имам.=Помня музикалната тема от любимия си филм, адреса на първото момиче, което целунах, регистрационните номера на всички коли, които съм имал, но забравих рождения ти ден.

Тъкмо си мислех за теб и ти купих тези рози.=Момичето на ъгъла, което ми ги продаде, е страшно гадже.

Помагам из къщи.=Веднъж оставих мръсна кърпа в коша с прането.

Имам си причини.=Надявам се скоро да се сетя за някоя.

Тя е яростна феминистка.=Отказа да ми направи кафе.

Има достатъчно бензин в колата.=Ще стигне да я запалиш.

Изглеждаш страхотно. О, моля те, не пробвай и друг тоалет.=Умирам от глад.

Липсваше ми.=Не мога да намеря шкафчето с чорапите, децата са гладни и тоалетната хартия свърши.

Разпределяме си домакинската работа.=Аз разхвърлям, тя чисти.

Не е нужно да чета упътването.=Способен съм да го прецакам и без чужда помощ.

Скъсах с нея.=Тя ме заряза.

Добавен преди 12 години

В един град гостувал прочут мъдрец. Чул за него някакъв човек, изчакал си реда и влязъл при мъдреца. Запитал:
- Кажи, учителю, каква е разликата между бисерите и жените?
- Ами бисерите, рекъл учителя, можеш да нанижеш и отпред и отзад, а жените само отпред...
- Ама как, някой жени можеш да нанижеш и отпред и отзад?
- Е, то тия жени, - замечтал се мъдреца. - са истински бисери!!!

Добавен преди 12 години

О, книжка!

Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: "ура!"
...

Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види...
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: "Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!"
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост - докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка - славна десница!
"Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре -
ни доцент, ни декан може да ни спре!"
"Грабвайте пищова!" - някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч...
Йоще миг - ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!
...

И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!

Добавен преди 12 години