тема за вицове мнения
В тази категория има 395 вица, разпределени в 40 страници.
Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове.
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали ...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки ...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес!"
Блондинка пише книга за живота си...
След 2 седмици книгата става най-тиражираният сборник за вицове
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала :
- Стена.
Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила:
- Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала:
- Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи?
- Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия.
Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет.
- Бре! - рекла си тя - Американците идват!
И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила:
- Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
Съчинението на тема "Как изкарах лятото", написано от Иванчо започва така:
"За през ваканцията заминах на село при баба. Там бяха и две осмокласнички Кети и Ваня...Госпожо, ако искате четете нататък, но после да не кажете, че не съм ви бил предупредил..."
Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на клонка. Папагалът нямал нито стъпала, нито крака. Замислил се на глас „Ех, много ми е интересно какво му се е случило на папагала?”
Папагалът казал „Такъв съм роден. Аз съм дефектен папагал.”
„
„Невероятно“, отговаря младежа. „Ти всъщност ме разбра и ми отговори!“
„Разбрах всяка думичка“, казал папагалът. „Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.“
„Хайде бе..“, казал младежът, „Тогава ми отговори на това – как се държиш на клонката като нямаш крака?“
„Виж сега“, почнал папагалът, „това е малко неприятно, но щом питаш, омотавам си оная работа около пръчката и се държа като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.“
„Ииии!“, въодушевил се младежът. „Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?!“
„Всъщност, говоря и български, и албански, и английски, и испански и мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.“
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева. „Извинявай, ама наистина не могам да си позволя толкова.“
„Пссссст“, казва папагалът, „Аз съм дефектен, и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто; само се спазари с продавача!“
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът вика:
„Пссссссст“, и го привиква към себе си махайки с едното крило.
„Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона.“
„Какво говориш?“, пита младежът.
„Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.“
„МОЛЯ??“, вбесено пита младежа.
„Какво се случи след това?“
„Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло“, описва папагалът.
„О, НЕ!“, извикал младежа. „И тя му позволи?“
„Да. След това той продължи да я съблича, клекна на колена и почна да я целува по цялото тяло...“
Младежът вече подлуден, пита, „ПОСЛЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ?“
„Убий ме ако знам. Стана ми и паднах от клонката!“
Три блондинки, студентки по медицина, хванали трудна тема за спор"Каква е основната структура на хуя". Стигнали до кавга, само дето не се хванали за косите. Извикали Иванчо,техен колега в квартирата на едната. Нашият изкарал парчето и първата започва да го бара:
-Ето на, нали ви казах муцки, това е обикновенна мускулеста тъкан!
Да, ама от барането Иванчо го натопорчил. Втората бара, гъне го наляво, надясно, нагоре, надолу и констатира:
-Муцки, това си е обикновенна хрущялна тъкан, ето гъне се и си възстановява формата!
На Иванчо му идва кефа. Третата го хванала за хуя:
-Кво, ви казвах муцки, това си е обикновен кокал, ееето на, даже започна да излиза костен мозък.
Списание "Аз Жената" провело конкурс на тема: "Познаваме ли жените?". Победител станал Петьо Иванов на 10 години.
Възмутен читател пише до редакцията:
"Що за безобразие? Аз съм на 65 години и от 15 годишен познавам жените, а Вие дадохте наградата на някакво дете!"
Отговарят му от редакцията:
На първия въпрос от конкурса "Къде жените са най-къдрави?" Петьо е отговорил правилно - в Африка. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!
На втория въпрос "Как се казва най-важния орган на жените?" Петьо пак е отговорил правилно - Световната женска федерация. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!
И на третия въпрос "Какво чакат жените с нетърпение всеки месец?" Петьо пак дава верен отговор - новия брой на списанието "Аз жената". А Вие какво отговорихте? Благодаря, че не сте и нарисували!
