цитати мисли и фрази
В тази категория има 541 цитата, разпределени в 55 страници.
Добрите мисли и действия никога не могат да създадат лоши резултати; лошите мисли и действия никога не могат да създадат добри резултати.
Джеймс Алън
Чистотата на живота ти зависи от чистотата на мислите ти. Каквото мислиш – това говориш. Каквото говориш – това и правиш. Каквото правиш – това и получаваш. Твоя живот вибрира на честотата на чистите ти мисли и думи…
Почти всеки мъж си мисли, че е вторият, но се хвали че е първият...а всъщност е поредния...
Ако вярваш,че можеш – ще можеш!
Ако мислиш,че си победен – такъв си!
Ако мислиш,че не си достоен – така е .
Ако искаш да победиш,но мислиш,
че не можеш,
загубата ти е в кърпа вързана.
Ако мислиш,че губиш – загубил си вече.
Защото в света ще открием,
че успехът започва от волята;
да, успехът започва в ума ни.
В живота не винаги печеливш е
най-силният или най-бързият,
но рано или късно печели
този, който мисли, че може!
Който се намира до извор не мисли за вода!
Една от най-вредните и най-опасни мисли е "Всички правят така".
Лев Толстой
- Всички те зяпат в тази рокля - каза той. Вдигнах очи, очаквайки да го видя напрегнат, но той се усмихваше.
- Май е готино… да бъда с момиче, което всички желаят.
Аз завъртях очи.
- Те не ме желаят. Любопитни са защо ти ме желаеш. Пък и жалко за всеки, който си мисли, че има някакъв шанс. Аз съм безнадеждно влюбена в теб…
Джейми Макгуайър
Промяната винаги е трудна, Люк, но може да е интересна! Мисли си за това, като за приключение.
Джон Гришам
След дълга самота, уединение и мъка, те срещнах сякаш ненадейно!Случайно и внезапно!Преди ти бе за мен познат, приятел, странен веселяк, но в миг почувствах те необичайно близък;разбрах че мога пак да съм щастлива, че имам шанс дори и да се влюбя...Мечтаех ли?Тогава нямах време нито да говоря, нито пък да мисля...и дни наред гадаех смисъла на всеки жест, усмивка или дума.Мечтаех всичко между нас да бъде истински красиво. Ти беше мил и нежен!Спечели мен, спечели и доверието ми, което вярвай значи много!Обърна нещо в мен и ме обърка безвъзвратно, защото имах нужда да те виждам всеки ден, да те чувствам всеки ден!Уплашена от теб и себе си покривах признаците на привързаност и свян...обмислях шансовете да си искрен, защото за мен все пак си МЪЖ. За кратко те допуснах прекалено близо до сърцето си; заспивах и се будех с теб. Събуждайки се нощем, усещах нежно че ме галиш, усмихвах се и чувствайки се сигурна заспивах!Макар прибързано да е било, веднъж дори прошепнах ти и аз "обичам те"...не бе, защото даряваше ме всеки ден със тези думи или защото исках да те лъжа...Почувствах го и без да имам време да помисля, реших да бъда невъздържана поне веднъж. Поисках да загърбя миналото си и да получа шанс за искрена любов и аз! И ден след ден по-близък те усещах, дори започна да ми липсваш. Опитвах се напълно да сваля преградите, които някога сама строих; отричах че изпитван страх, изчаквах...но избягах!Но ти ме и отново бях обичана, щастлива! И все пак, усещах липсата от нещо...но какво?Имах топлота, внимание и нежност; приятелска и мъжка нежност.Защо ли?...Странно!Та как ли връзка да градим, щом само бегло се познаваме?От страх да не сгреши пестили бяхме много! Неписан ли закон за нас бе "без въпроси"...или пък просто болна тема?И след това "откритие" злощастно, реших че има смисъл да помисля какво ми липсва и какво изпитвам аз! Егоистично беше да избягам пак и затова изправих се пред теб, за да говоря, да разкажа нещо от живота си или да споделя какво усещам! Но ти отново се засмя, като че ли те беше страх дори да слушаш...Защо да си говорим с думи, когато можем със сърца?Но как да мисля аз за друго, освен за наближаващата ни раздяла...къде да скрия аз нестихващата болка от това, че липсваше ми нещо и то ми пречеша да се отдам изцяло на мига? Уви, преградите не мога да сваля, не мога да избягам аз от миналото си, в което болката удавила бе всеки жалък шанс за ново, искрено начало! И осъзнах, че твърде много мъка, все още се таи в сърцето ми и тя не позволява да се влюбя пак! Като че ли и невъзможното, което бих могла да имам е абсурдно малко...
Разбирам те, стараеш се да бъдеш мил, обмисляш всяка своя дума, говориш малко; сдържан си, за да не ме притискаш, опитваш да избегнеш всеки прилив мой на ярост и на гняв!
Такава съм, уви! Отдавна безуспешно се опитвам да изплувам от водите на тъга и болка, които в миналото бавно, но успешно ме покриха и заличиха всеки малък шанс да бъда пак щастлива някога...със някой!
Безчувствена сега съм, към всичко що ме прави по-обвързана или ограничава свободата ми! Безмилостна- към себе си дори! Да плача даже вече на опитвам, защото и това не мога! Съжалявам!!! И все пак, не мисли, че знаеш колко съжалявам, защото те обичам и винаги ще е така...И все пак, вярвам, че някога ща ми простиш! Не искам да съм толкова решително жестока с теб...а с мен! Повярвай!!! Желая да те имам за приятел, защото се надявам безкрайната ти доброта да зарази и мен! Дълбоко в себе си ще продължавам да мечтая, че някой ден ще потреперя, завладяна пак от щастието да се влюбя!
А за теб съм повече от убедена, защото няма друг човек на този свят по-искрен, всеотдаен, мил, добър и нежен...Бъди щастлив!Обичам те!
"...дните й се струваха прекалено дълги, защото прекарваше само десет минути с любовта на живота си и хиляди часове в мисли за него..."
Паулу Коелю