цитати мисли и фрази
В тази категория има 541 цитата, разпределени в 55 страници.
Този, който е трябвало да присъства в живота ти, ще остане. Понякога се налага да изминеш пътя сам и не се нуждаеш от кой знае каква външна помощ. Може да си мислиш, че се нуждаеш. Който мисли, че е така и се поддаде на тази мисъл, се превръща в жертва. Ако погледнеш навътре в себе си, пътят ти ще бъде осветен, независимо дали ще го извървиш сам или с други хора.
Робърт Шварц
Преди секс мъжът не мисли трезво, а жената мисли по-трезво. След секс нещата се обръщат. Мъжът започва да мисли трезво, а жената си губи разсъдъка.
Шери Аргов
- Когато ходех на училище, по география учехме, че земята има форма на портокал, и още преди да навърша десет години, открих, че този портокал никому не принадлежи. Никой не притежава повече от собственото си парче от него, пък и понякога като че ли няма достатъчно парчета за всички. Но нека никога, никой от вас да не мисли, че притежава целия портокал, защото ще разбере, че е сгрешил, и няма да го разбере без силни удари. Децата научават едно от друго, че няма смисъл да се борят за целия портокал. Защото, ако се бориш за целия, няма да получиш дори и горчивите му семки.
Франсис Бърнет
Дори и най-невежото, невинното дете в крайна сметка израства, след като научи какво е истинската болка. Тя засяга това което мисли, което казва и което чувства. Докато се усети, то става реален, възрастен човек.
Нагато Узумаки
Всичко, което сме, възниква с нашите мисли. С нашите мисли ние създаваме нашия свят.
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Ако искате да знаете какво мисли Бог за парите, е достатъчно да погледнете хората, на които ги е дал.
Дороти Паркър
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
В момента нашата държава е като мътно, застояло, турско кафе.
Цялата утайка се е качила горе и се мисли за каймак.
Можем да цитираме гениални писатели, да използваме заучени фрази от филми, да вярваме в песни, да следваме философи и мъдреци… Истината е, че когато сърцето ти кърви, няма писатели, няма филми, песни и мъдреци. Няма… Има само две очи, а ти се иска никога да не си ги виждал.