уди алън мисли
В тази категория има 595 цитата, разпределени в 60 страници.
Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение. - Иван Тургенев
Талантът да бъдеш щастлив е да оценяваш и харесваш това, което имаш, а не това, което нямаш.
Уди Алън
Само демонът на сърцето изтезава тялото.
…или демонът на разума, т.е. страдаме заради собствените си постъпки.
В будисткия ад демонът-мъчител казва на жертвата си:
"Вини себе си, не мен! Аз съм само творение на твоите постъпки и мисли; ти затова ме създаде!"
- 9 признака, че си влюбена:
• Четеш му съобщенията отново и отново.
• Когато си с него си наистина срамежлива.
• Когато се сетиш за него сърцето ти се разтуптява.
• Докато говори с теб се усмихваш без никаква причина.
• Когато гледаш него не забелязваш никой друг около себе си.
• Започваш да слушаш балади.
• Всичките ти мисли се въртят около него.
• И въпреки, че тук не са написани никакви конкретни имена, докато четеш това ти си мислиш точно за него
Колко е хубаво, че никой не може да прочете най-съкровените ни мисли, защото тогава щяха да лъснат тъпите ни самовлюбени душички.
Майкъл Конъли
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш. Просто живей добре. Просто живей.
Никога не се оплаквай! Ако имаш нужда от помощ просто помоли! Никой не може да чете мисли, а и всеки си има свои проблеми.
Най-големият ни проблем е, че не забелязваме хората, които ни обичат, а се побъркваме от мисли за онези, които са ни забравили.
Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.