Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав - иначе не бих разсъждавал по този начин, – а другите за криви; но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт. - Съмърсет Моъм

Добавен преди 12 години

Няма нищо по-лесно от това в замяна на отсъстващите мисли да се създаде система. - Освалд Шпенглер

Добавен преди 12 години

Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение. - Иван Тургенев

Добавен преди 12 години

Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има и една част, които не говорят друг език освен български. - Мидхат паша

Добавен преди 12 години

Ако искате да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу злото.

Добавен преди 12 години

Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате Любов без Любов.

Учителят Петър Дънов

Добавен преди 12 години

Колко е хубаво, че никой не може да прочете най-съкровените ни мисли, защото тогава щяха да лъснат тъпите ни самовлюбени душички.

Майкъл Конъли

Добавен преди 12 години

Глупави мисли хрумват на всеки, но умният не ги казва.

Добавен преди 12 години

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Добавен преди 12 години

Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.

Добавен преди 12 години