велики мъдрости на велики жени
В тази категория има 495 цитата, разпределени в 50 страници.
Евтините жени са като ниско качествена цигара - не си я търсил много, продава се навсякъде. Палиш я бързо, опъваш я, наслаждаваш й се, но само защото в момента ти се пуши… и знаеш, че може и по- добре, но каквато цената - такова качеството - евтино. Опъваш пак и гасиш за малко, че ти идва доста гадна. Палиш - свършва. Тъпчеш я с крак и чакаш да ти се припуши нова, но този път с надежда, че ще е по- добра от предишната… Но в кутията има само от тях, всички са еднакви, докато в един момент не осъзнаеш, че не трябва да взимаш повече от същите - единствено вредят на здравето ти.
От спомени не ме ревнувай!
Не ме ревнувай от жени,
които, и да съществуват,
са вече в миналите дни.
Или пък в миналите нощи.
Да, аз ги помня до една.
А може би, и те - мен още,
щом пак се връщат… Но - в съня.
Минават като сенки смътни
през неговия бял екран
и ми пошепват: "Ти си пътник!
Нима към глухия безкрай
се готвиш сам да отпътуваш
така - без с никоя от нас
на тръгване да се сбогуваш?"
…И тъй една подир една
минават и ръка подават.
И - само толкова, уви.
Една едничка все забравя
да дойде и ме поздрави.
Една единствена, която
върви към всекиго насам
и на главата, и в ръката
си носи по една коса…
Едната - бяла. До петите.
А другата - блести, звъни.
Зла, стара, грозна…Но не пита…
И е от всичките жени
най-страшната. От нея с право
ревнувай ме. И в сън нелеп
тя срещне ли ме, знай, тогава
завинаги ще те оставя…
Но дотогава - само с теб!
Най-очарователното женско качество, което липсва на почти всички жени е да бъдат ЕСТЕСТВЕНИ!
Девет жени не могат да родят едно бебе за един месец, независимо колко тясно ще координират работата си. — Сет Годин
Има жени, които не са за теб.
Има жени, които никога няма да те обичат, но вместо теб, ще обичат обувките си на високи токчета. Ще треперят за чантата си и внимателно, ще изберат в каква кола , ще се качат, било то и такси.
Има и такива жени, които няма да те докоснат с нежност, когато ги черпиш питие, дори няма да те погледнат. Това е надменност, вулгарност и чиста наглост, но ти не се притеснявай, има и такива жени… неблагодарни за нищо.
Има и жени, които са като скъпи обици. Красиви са, но цената не винаги отговаря на истинската им стойност.
Има и жени, които ще те топлят само една вечер и после, ще си заминат и вечерта е нямала смисъл.
Има и жени, които, ще те командват, но те не те обичат, те обичат себе си.
Има и жени, които са истински. Жени, които знаят какво искат, знаят как да го постигнат и го постигат с труд. Жени които са достатъчно умни и възпитани в обществото и истински мръсници в леглото.
Има и жени, които като те погледнат и от очите им има решителност и сигурност, която ти сам няма как да си дадеш.
Има и жени, които просто, ще гледат, как губиш любовта им, но не биха те спрели, те ценят свободата и решенията ти.
Има и жени, които ще плачат на рамото ти, има и такива, които никога не биха позволили да видиш сълзите им.
Има жени, които не са за теб. Тези, които не са истински.
Жените са като науката: трудно се разбират.
Александър Глог
Ако нямаше жени, още щяхме да клечим в пещерата и да ядем сурово месо, защото сме изобретили цивилизацията, за да впечатлим приятелките си!
ПРИТЧА - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО
Живял някога един монах. Повече от всичко на света, той обичал своя БОГ – славел името му, следвал стъпките му и вярвал в него. Монахът обикалял различни земи и отсядал в техните манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал Божиите заповеди, но едно нещо не му давало мира – не можел да намери отговор на въпроса: Защо ГОСПОД постъпва различно?
Веднъж при едно от своите пътувания монахът отседнал в дома на друг монах. Другият монах се отнесъл доста гостоприемно, настанил го удобно и го нагостил подобаващо. Вечерта двамата монаси седнали до огъня. Разприказвали се за ГОСПОД и за живота. От дума на дума домакинът споделил, че също иска да пътува, а гостенинът му предложил да си правят компания. Монахът приел, но имал едно условие, което държал да се спазва:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговарям на тях.
- Добре – съгласил се гостенинът.
Легнали си. когато се събудили сутринта двамата стегнали багажа си и тръгнали заедно на път. Свечерило се, уморени от път отседнали в една скромна къща. Стопаните ги приели радушно, нагостили ги с всичко, което имали и им отстъпили за спане най-хубавата стая в къщата. На сутринта монасите се застягали за път. Тогава нашият монах с удивление забелязал, че приятелят му открадва единствената ценна вещ в този дом – една златна чаша.
Той обаче се сетил, че дал обещание и не можел да пита и задава въпроси. Тръгнали.
Дълго вървели в горещината, докато стигнали до едно село. Решили да отседнат в него. Хората от селото ги посрещнали добре, предложили им да останат в някоя от техните колиби. Предупредили ги само да не ходят в къщата на хълма, защото там живее тиранин, който освен, че няма да ги приеме, може и да им стори нещо зло.
За учудване на нашия монах приятелят му казал, че точно в този дом иска да пренощуват. Отново без да задава въпроси, изкачили хълма, почукали на голямата порта, а слугата, който им отворил ги въвел в дома. Стопанинът не можел да изгони монаси, но им дал по комат хляб и ги набутал в плевнята, дори не си направил труда да ги поздрави. На сутринта щом слънцето се показало, двамата били готови да продължат пътя си. Тогава нашият монах видял, че неговият приятел оставя на масата златната чаша, която взел от скромната къща.
Този ден те вървели през прохладна гора с бистри потоци, но се стъмнило, а единственият подслон наблизо била малка схлупена къщурка. Там живеели баба с нейната внучка. Те били много бедни, но това не им пречело да бъдат щастливи заедно. Имало едно нещо, което тревожело бабата, и то било как ще живее внучката и след като тя си отиде от този свят. Жените ги приели с радост, сложили за вечеря, каквото намерили, отстъпили им единствената стаичка, а те самите си легнали в плевнята.
Дошла сутринта, монасите се сбогували с бабата и внучката. На излизане за голяма учудване на нашия монах, другият подбутнал една подпора на къщурката и тя се срутила. Душата на монаха се изпълнила с гняв, помолил се на ГОСПОД за двете жени, но понеже бил обещал да не задава въпроси, отново премълчал. Тръгнал с нежелание по пътя.
Вървели дълго, едно село, второ село, пак се стъмнило. Наоколо нищо не се виждало и започнали да се чудят, къде ще спят. Повървели още близо час, стигнали до една река. Решили да останат близо до нея, така сутринта ще могат да пийнат вода и да се измият. Изведнъж на брега се появило момче с рибарска мрежа, поздравило ги и ги поканило в скромния си дом. Момчето било младо, непорочно с чиста душа. То ги посрещнало, като почетни гости, а на сутринта ги съпроводило до реката, за да не се загубят, защото къщата му била доста отдалечена. Казали си довиждане. Момчето се обърнало да си ходи. В този момент другият монах блъснал момчето в реката, тя била бурна и дълбока, и то се удавило.
Нашият монах не издържал и попитал:
- Какво правиш? Защо постъпваш така, друже? Наблюдавам те няколко дни и вече не мога да се сдържа да не те попитам.
Монахът седнал на един камък, усмихнал се и подканил и нашият монах да седне до него.
- Аз не съм монах. Аз съм ангел пратен от БОГ и изпълнявам волята му. От първия дом откраднах златната чаша, защото беше намазана с отрова и щеше да убие добрите и мили хора. Вторият дом беше на зъл и неблагочестив човек, който тормози всички хора от селото, които се молят на БОГ да ги отърве от него. След това отседнахме при бабата и внучката. Та нали единствената тревога на бабата беше, че няма кой да се грижи за внучката и, след като тя почине. Нали, бабата се молеше на ГОСПОД всяка вечер да им помогне. Аз срутих къщата им, защото когато започнат наново да я правят, ще намерят в основите и съкровище, което ще подсигури младото момиче за целия му живот.
- Добре – казал нашият монах – Но, защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да загуби своята вяра и да даде душата си на дявола, затова ГОСПОД си го прибра сега при него, та да не гори душата му във вечния пъкъл.
Нашият монах се замислил и разбрал, че срещата му с ангела не е случайна и най-накрая разбрал отговора на въпроса си - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО?
Всеки път, когато се опитваше да ме обикнеш, не се получаваше. И знаеш ли защо? Защото силните жени, не се обичат, те се обожават. На тях не им е нужно някой да ги обича, защото те са достатъчно силни, за да превъзмогнат липсата на обича. На тях им трябва мъж, готов да стои зад тях и просто да ги подкрепя. Не може да обичаш розата и да чупиш бодлите й, тогава тя губи своята сила… Така е и при силните жени… Ако се опитваш да ги опитомиш - просто ги губиш. Пречупваш не характера, а нейната омайна красота, защото дяволското в нея, не можеш да покориш. Тези жени не са създадени за слабохарактерни мъже, на тях им трябват истински Крале. Такива, който са готови да ги ухажват. Да докосват дланите им по начин, по който всички останали жени да им завидят. Силните жени не ревнуват. Те знаят, че достойнството, което притежават, не може да им бъде отнето.
Притча за Съвършената жена или мъж…
Веднъж студентите казали на своя професор:
- Вие сте толкова искрен и мъдър човек. Всички ви уважават, подражават ви. Но бихме искали да ни кажете как така не сте се оженили още.
- Знаете ли, винаги съм търсил Съвършената Жена. В своето търсене пропътувах много места. Веднъж се влюбих в едно момиче - много красива, никой мъж не можеше да й устои. Но за жалост душата й не беше толкова красива и след известно време се разделихме. След това срещнах друга жена - красива, умна и образована. Но характерите ни бяха твърде различни и прекратихме връзката си. Оттогава съм виждал много очарователни жени, но все още търсех съвършената жена.
- И какво се случи? Никога ли не я срещнахте?
- Всъщност - срещнах я. Един ден се появи: умна, красива, чаровна, елегантна, добра… С една дума - съвършена!
- И тогава сте се оженили за нея?
- Не! За мое голямо съжаление се оказа, че тя търси Съвършения мъж…
Евтините жени обичат скъпите подаръци,
на другите и едно цвете им е достатъчно.