велики мисли и цитати
В тази категория има 586 цитата, разпределени в 59 страници.
Може да не си първият мъж в живота ѝ, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може би ще обича отново…Но ако тя те обича сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и ѝ дай всичко, което можеш. Тя може да не мисли за теб във всяка секунда от деня, но ти е дала част от себе си, за която знае, че може да разбита – сърцето си. Така че не я наранявай, не я променяй, не я анализирай и не очаквай от нея повече, отколкото може да ти даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлив, когато те ядосва – кажи ѝ, а когато я няма…ще ти липсва.
Боб Марли
Целта на живота ми е да стана толкова невероятен, колкото моето куче си мисли, че съм.
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.
За щастието няма вчера, няма и утре, не помни миналото, не мисли за бъдещето. За него има само настояще. И това настояще не е ден, а само миг.
Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде, човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата – това е слабост на материалистите.
Петър Дънов
"Мъжете, които отказват да простят малките недостатъци на жените, никога няма да се насладят на техните велики достойнства ! "
Халил Джубран
И колко жалко за хората с евтини души, скъпи външности, живеещи в заблуда, и мислейки се за велики…
Аз не искам да нося маски и да играя роли. Не. Просто съм такава, каквато съм, без да ме интересува кой, какво мисли за мен. Чуждите мисли са точно това, чужди мисли. Не можеш да угодиш на хората, но можеш да дариш щастие на себе си, когато си естествен и не лъжеш другите и себе си с фалшивостта си. И в един миг ще разбереш, че около теб има хора, които те ценят заради това, което си. Толкова е просто…
Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.
Петър Дънов
Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във него очите й плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята
без дъх да изпиеш на екс сладостта?
Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша…
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.
Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се… Да, може би… след смъртта.