велики мисли клубове
В тази категория има 583 цитата, разпределени в 59 страници.
Човекът винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.
Ромен Гари
Човекът е продукт на собствените си мисли. Получава това, за което мисли.
Една от най-вредните и опасни мисли е: "Всички правят така." — Лев Толстой
Когато небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща! Парите ще се изхарчат и дрехите ще се скъсат. Поискай да ти се даде сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената, дух, мощен като Бога и едно с Бога. Поискай онова, което никой друг не може да ти даде и никой не може да ти отнеме. Богатството е да бъдеш здрав, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце. Материалните неща са временни...
Най-хубавото място е да бъдеш в нечии мисли… Най-сигурното място е да бъдеш в нечии молитви… Най-топлото място е да бъдеш в прегръдките на този, когото обичаш.
Седем тайни на щастливия човек.
1. Не мисли затова, какво мислят за теб околните.
(Тайната на Свободата)
2. Всяка наша мисъл, може да се материализира.
(Тайната на реалността)
3. Приемете и обичайте своето тяло.
(Тайната на Красотата)
4. Не критикувайте и не осъждайте другите и себе си.
(Тайната на дружбата)
5. Дарявайте любов и не ограничавайте любимите. си хора
(Тайната на любовта)
6. Научете се първо да давате, а след това да получавате.
(Тайната на богатството)
7. По-малко мислете, повече обичайте и се радвайте.
Колкото и да си мислите, че един човек е напълно открит пред вас, той винаги ще има своите скрити мисли, надежди и тайни.
Когато видиш човек в беда, не си мисли че животът му преживява изпитание. Това изпитание се отнася и за теб. Каква ще е постъпката ти към него? Ще му помогнеш или ще се отвърнеш.
Омар Хаям
Да познаваш някого някъде, с когото знаеш, че се разбирате, въпреки разстоянията и неизречените мисли - ето това превръща земята в рай.
Йохан Волфганг Фон Гьоте
Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. Обичай се, написа ми скоро. Обичам те, нарисува ми на улицата… Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва.
Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб… то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани.
Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си.
А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.
Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.