велики мисли
В тази категория има 583 цитата, разпределени в 59 страници.
Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде, човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата – това е слабост на материалистите.
Петър Дънов
За щастието няма вчера, няма и утре, не помни миналото, не мисли за бъдещето. За него има само настояще. И това настояще не е ден, а само миг.
И колко жалко за хората с евтини души, скъпи външности, живеещи в заблуда, и мислейки се за велики…
Защото искаме само това, което ни е трудно да получим, нали? Защото създаваме реални фантазии и без да искаме се губим в тях… почти. Понеже всички казват, че края е начало… дали? Понеже в моите мисли влязъл си и знаеш как цветно текат… но как да спра да искам нещо, като… искам го като дете!
"Мъжете, които отказват да простят малките недостатъци на жените, никога няма да се насладят на техните велики достойнства ! "
Халил Джубран
Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.
Петър Дънов
Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във него очите й плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята
без дъх да изпиеш на екс сладостта?
Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша…
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.
Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се… Да, може би… след смъртта.
"Бъдете честни! В честността се крият велики енергии, които повдигат човешката душа."
Учителят Петър Дънов
Мама още го пере, тати му дава пари, а той се мисли за мъж!
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…