вицове част
В тази категория има 592 вица, разпределени в 60 страници.
По случай Деня на Победа в едно руско училище дошъл дядото на Вовочка и започнал да разказва за Втората световна война:
- Много страшно беше! Веднъж, на "Курската дъга" беше голяма битка, танкове, самолети, всички викат, стрелят. Аз със своите приятели в гора пия водка. Идват политическя командир и вика: "Стига пиене, хайе в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Или един друг път: през 1943 година - Отбраната на Москва - самолети, бомби, танкове, хиляди немци стрелят, викат, ужас! Аз в медицинската част пия водка. Идва ротния командир и почва да вика: "Стига пиене и девойки! Хайде "ура" и в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!".
Учителката:
- Извинявайте, можете ли да спреде да псувате?
Дядото:
- Еби си майката!
- Но тука има малки деца!
- Майката им да еба!
Има три типа хора: Едни са част от проблемите, други част от разрешаването им, а третите са част от пейзажа.
Александър ДеревицкиПолитикът, който манипулира нашето съзнание, ни представя само малка част от проблема, а и тази малка част раздробява на още по-малки парчета, така че да не можем да осмислим цялото и да направим избор. Налага се да му вярваме както се вярва на жреца, притежаващ цялото знание.
В по-голямата си част писането е самотна и неудовлетворяваща работа. Човек е вързан за масата, стола и купчината хартия.Греъм Грийн
Из ученическо съчинение:
"Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част."
- Катя, хайде да отидем у нас да правим секс?
- Не се казвам Катя!
- Както си и помислих, по втората част на въпроса възражения няма!...
Добрите момичета губят своята девственост през първата брачна нощ, лошите – при първия удoбен случай, умните – по два-три пъти;
Добрите момичета губят девствеността си с мъжа си, лошите – с пиян съученик, умните – с вибратор;
Добрите момичета се дават по любов, лошите – за пари, умните – когато сами поискат;
Добрите момичета четат приказки, лошите – Камасутра, умните – медицинска енциклопедия;
Добрите момичета вярват на мъжа си, лошите – не вярват на мъжа си, умните не вярват на никой;
Добрите момичета от мъка плачат, лошите – пият, умните тръгват по магазините;
Добрите момичета се комплексират от размера на гърдите си, лошите – си слагат силикон, умните се гордеят с това, което имат;
Добрите момичета бродират вкъщи, лошите – висят по дискотеки, умните - сърфират в интернет;
Добрите момичета умеят да готвят, лошите – умеят да поръчават, умните – са на диета;
Добрите момичета владеят чужди езици, лошите – майчиния, умните – своя собствен;
Добрите момичета се отнасят към секса като към задължение, лошите – като развлчение, умните – като част от живота;
Добрите момичета си взимат в киното пуканки, лошите – презерватив, умните – червило.
Какво е общото между интернета и мъжкото достойнство от гледна точка на жената:
1. Първия път не изпитвате абсолютно никакво удоволствие. Затова пък – никога не се забравя!
2. В началото малко се страхувате от Него, но Той ви вълнува и възбужда. Затова, когато се запознаете с размерите, силата и възможностите Му по-отблизо - започвате да Го изучавате. Той, така да се каже, също ви обучава, докато между вас не се зароди нежна дружба. След това – започвате да Му отделяте все повече време и скоро Той се превръща в основна част от живота ви.
3. Когато ви трябва най-много, не можете да се свържете с Него!
4. Имате неопровержими доказателства, че Той поддържа връзка и с други жени, но това е в природата Му. Вашият проблем е – да не се заразите с някой ужасен вирус.
5. Често се налага да положите огромни усилия, за да консумирате връзката си. Но още по-неприятно е, когато тя прекъсне, а на вас ви се иска още, още, ощеее! ОЩЕ!
6. Често Той увисва по някаква неизвестна и независеща от вас причина, при това – в най-неподходящия момент!
7. Когато разберете, че провайдерът Му не е единствен на света, вие пробвате с втори, после с трети... Разбирате, че Те са различни по сила, скорост и качество. И накрая – намирате Този, който напълно ви задоволява!
8. От Него можете да се възползвате в Университета, на работното място, дори – при добро желание – във влака или в самолета. Въпреки това, най-голямо все пак си остава удоволствието вкъщи късно през нощта.
9. От Него можеш да научиш много неща. С Него можеш да работиш. С Него можеш да си играеш и да си почиваш. За Него можеш да похарчиш луди пари, но можеш и да спечелиш – също толкова луди.
10. Сега, когато сте толкова привързани към Него и толкова зависими от Него, вие с носталгия си спомняте за времето, когато бяхте свободни. Но да се откажете от НЕГО – това не ви е по силите!
Возели са в един самолет българина, американeца и французина, но самолета се разбил на един остров с канибали... Хванали ги канибалите тримата, и им казали, че ще ги изядат ако не успеят да разсмеят техния кон...
Минал американчето, и почнал вицове, едно друго, ама не успял, изяли го. Минал французина - бъзици, едно друго, ама коня не ебавал да се смее. Дошъл ред на българина. Отишъл той до коня казал му 2-3 думи и хоп и коня се пукнал от смях. Пуснали го да си ходи.... след 2-3 години пак самолет пак трима пича пак същия българин над същия остров... блъснал се естествено самолета и пак канибалите тръгнали да ги ядат, ама щели да ги пуснат ако разплачат коня на племето - той от 3 години не спирал да се смее... Пак не успели първите двама и дошъл ред на българина.
Пак отишъал той до коня и хоп - коня заплакал зацвилил и взел, че пукнал от мъка даже... Кво да се прави, пуснали го българина... Ама вожда го попитал:
- Абе я ми кажи как го направи това с тоя кон.
- Много просто - отговорил нашия - първия път му казах на ухото, че имам по голяма от неговата пишка, и той се пукна да се смее, ама втория път му я показах...
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)