вицове господи
В тази категория има 707 вица, разпределени в 71 страници.
Един човек, уморен от живота, се обръща към господ:
- Господи, какво става с този свят? Наоколо пълно с лъжа, кражби, пиянство, разврат! Господи, защо не въведеш малко ред, не изчистиш тази цялата мръсотия, не възстановиш справедливостта?
Отворило се небето и чул гласа Божи:
- Приятелю, само честно ми кажи, ти обичаш ли да работиш?
- Не! - признал си мъжът.
- Аз съм те създал по мой образ и подобие. Сега разбра ли?
Между приятелки:
- Господи, нима разговаря с тебе по време на мачовете?!?
- Поне за сега...
- А заставаш ли между него и екрана?!?
- Понякога...
- Това е направо невероятно, предполагам че след финалите ще ти предложи!
- Господи! Химия ли учите?
- Не, това е тоалетката на жена ми.
Защо в затвора е по-хубаво отколкото в службата
1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията.
В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно.
В службата имате само обяд и то не безплатен.
3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата.
В службата за добро поведение ви дават повече работа.
4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас.
В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове.
5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове.
В службата затова получавате мъмрене.
6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели.
Опитайте се да го направите на работното си място!
7. В затвора е пълно с извратени и садисти.
В службата ги наричат менажери...
Селския поп се моли на Господ:
- Боже, защо си толкова несправедлив! Аз съм твой слуга, моля ти се ден и нощ, живея в бедност, а тез безбожници какви къщи и вили построиха, живеят в разкош! Защо така, Господи?!?
Глас от небето:
- Защото не ми досаждат...
Един скитник пълзял из пустинята и изведнъж видял пред себе си прегладнял лъв, който бил готов да му се нахвърли и да го изяде. Скитника започнал да се моли: "Господи, ако ме обичаш дари този лъв с християнска вяра!" Изведнъж лъвът скръстил ръци и започнал да се моли: "Господи, благослови храната, която ми даде!"
Среща:
Той - Здравей! (Боже, прелестна е!)
Тя - Здрасти! (Дали става нещо от тоя?)
Той - Кафе? (По-евтино, а пък си е свалка като за проба.)
Тя - (Господи, току що се запознахме и вече секс!)
Кафето:
Той - Сметанка? (Ако го обича горчиво, не става за жена.)
Тя - Разбира се. (А райберче не искаш ли?)
Той - Колко си забaвна! (Май става!?)
Тя - Мерси! (Дали има пари и заслужава ли си?)
Той - Да излезем довечера? (Дали ще ми даде да сложа 11 си пръст в пръстена и?)
Тя - Ами може, да. (Дали ще се ожени за мен, ако му пусна веднага?)
Вечерта:
Той - Да отидем на ресторант? (Френски май е добре, тя ще се впечeтли.)
Тя - Страхотно! (Уффф, а не можеше ли в О'Азис?)
Той - Искаш ли вино, например Траминер Хан Крум 87? (Ей са я разбих - скъпичко, ма ще се изплати после.)
Тя - Не е ли слабичко? (Ех, да имаше уиски - скъпо, за да покаже, че съм му интерсна, а не вино и да иска да ме тресне.)
След вечерята:
Той - Да те изпратя ли до вас? (Е, в нас щеше да е по-добре, но все пак...)
Тя - Да, моля те, страх ме е в тъмното сама. (Е, можеше у тях - да видя как ще изглежда бъдещия ми дом. )
Той - Добре, но нека минем през нас да вземем колата, за да не ти е студено пеша. (...че Люлин не е близо все пак.)
Тя - Захладня, прав си! (Най-после ще се сети да ме стопли!)
Той - Да ти дам сакото си? (Дано не иска, че и на мен ми е студено.)
Тя - Не, мерси!... не стигнахме ли вече? (Ако искаше, щеше сам да ме наметне.)
У тях:
Той - Музика да пусна? (Дали ще се изкефи на новия ми IN FLAMES?)
Тя - Да, може нещо по-лекичко да се отпусна от студа. (Глория - значи ме харесва, Анелия - о, да обича ме, Азис - ей, пак ли секс?)
Той пуска Stones-Angie
Той - (Това ще я разнежи!)
Тя - Невероятно е! (Господи, да беше жива баба ми!)
Леглото (най-после и според двамата):
Той - Удобно ли ти е така? (Ей, няма ли вече да почне да пъшка, пък аз си знам после...)
Тя - О, да - прекрасно е с тоя чаршаф! (Господи, няма ли тоя да почва вече?)
Той - (Чаршаф!?!? Сатенените ми завивки)
Във влак пътували един поп, един съдия, и един обикновен доста смешен човечец. И станало дума кой от тримата е най-важен из между тях. Попът казал:
- Аз който ме срещне ми казва ваше правосвещенство.
Съдията казал:
- Аз пък като ме срещне някой ми вика ваше превъзходителство.
Дошло ред и на третия спътник, който казал:
- Абе не се карайте няма по-важен от мене аз като вляза някъде
ме посрещат с "Господи, пак ли си ти!".
Ловна дружинка отива да избива глигани,а господин Ловжийков тръгва с тях, за да бере гъби...
- Господин Ловджийков, видите ли глиган, решите ли да го гърмите, прицелвате се и го прострелвате точно в главата. В противен случай сте мъртъв!
-Естествено, другарю - отвърнал той Клекнал г-н Ловжийков мажду два бора и започнал да бере...
Изведнъж гледа на 7м пред себе си голям и тлъст глиган. Прицелва се Ловджийков в животното и "ПРАС!!!" - гърми го по задника... Глиганът изцвилва громко, обръща се, фокусира Ловджийков и хуква към него с адски гняв.
Господи Ловджийков:
- Малеее, ми ся... чи ко' ма бърка мене, чи аз съм за гъби...
Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:
- Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!...
Излязла и тръшнала след себе си вратата.
- Слава Тебе, Господи! - казал зетят. - Най-после чу молитвите ми!
Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:
- Провървя ти отново, навън вали дъжд...