Фен на Левски отишъл на църква да се помоли. Изневиделица, обаче, му се явил самият Бог:
- Кажи чадо мое, какво ти тежи на душата?
- Оооо, дядо Боже, много ти се моля, кажи ми кога Левски пак ще стане шампион?
- Няма да е скоро, чадо мое, но бъди спокоен ще го доживееш - отвърнал Бог.
- А кога, Господи, Левски ще бие пак ЦСКА - отново попитал левскарят.
- Еееее, чадо мое, това вече няма да го доживееш.
Разплакал се левскарят, но решил да зададе още един въпрос:
- А кога, дядо Боже, Левски ще спечели точка в Шампионската Лига?
Разплакал се Господ след този въпрос.
- Защо плачеш, дядо Боже? - попитал фенът.
- Ами това и аз няма да мога да го доживея - отвърнал през сълзи Господ.

Добавен преди 12 години

Хората често ме сравняват с Бог!
Казват ми:
- Господи, ти ли си отново?

Добавен преди 12 години

Един колега редовно ме разпитва за тази група. Сега протече следния разговор:
Той:
- Ходи ли на среща на групата?
Аз:
- Скоро не съм…
Той:
- Кога пак ще има среща?
- Не знам.
- А има ли нещо за е*ане?
- Ами влез в групата и ще видиш.
- Не ща, не мога да разказвам вицове.
- Щом не можеш да разказваш вицове, значи няма за е*ане…

Добавен преди 11 години

Полицай спира свещеник:
- Отче, пили ли сте нещо?
- Само вода.
- А според мен миришете на вино...
- Господи, отново го направи!

Добавен преди 13 години

Струва си да се прочете докрай.
Без коментар

Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)

Тя: Знаеш ли... Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)

Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)

Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)

Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)

Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)

Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)

Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)

Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)

Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)

Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)

Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)

Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)

Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)

Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)

Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)

Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)

Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)

Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)

Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)

Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)

Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама...
Той: (саркастично мълчание)

Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)

Тя: Издевателстваш?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)

Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказъм! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)

Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)

Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облекчително мълчание)

Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)

Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво..трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)

Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)

Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)

Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)

Тя: е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)

Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измислила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола.
Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)

Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)

Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, неми и парализирани!

Добавен преди 13 години

- Господи! Химия ли учите?
- Не, това е тоалетката на жена ми.

Добавен преди 13 години

Превод от женски на...

"Къде скиташ, гадино?" - "Скучно ми е".
"Скъпи, нямаш ли някакви пари?" - "Парите, коите ми даде тази сутрин, неочаквано свършиха".
"Утре ще ни дойде на гости мама." - "Утре ще дойде тъщата".
"Как са при теб нещата в работата?" - "Повишиха ли ти заплатата?"
"Скъпи, какво искаш за рождения ти ден?" - "Трябва ни нова ютия."
"Да излезнем на разходка?" - "По-бързо да отиваме в някой магазин!"
"Да мернем какво има в този магазин?" - "Хайде да изкараме час и половина в този чудесен магазин."
"Може ли да ти задам един въпрос само?" - "Свършено е с теб!"
"Купила съм ти биричка!" - "Купих си нова рокличка".
"Откъде имаш червило на ризата?" - "Господи, поне излъжи нещичко!"
"За какво мислиш?" - "Стига си мълчал!"
"Ела си по-рано от работа, да бъдем заедно!" - "Искам да разместя мебелите".
"Отиди за хляб" - "Купи мляко, масло, десет яйца, салам и сметана. Картофи, коркови, лук, цвекло, чушки и нещо за десерт".
"Какво?! Забравил си днес какъв ден ?" - "Забравил си, че днес са точно седем месеца от сватбата ни!"
"Ти не ме обичаш!" - "Скучно ми е".
"Вчера пак заспа пред телевизора". - "Поне се наспа!"
"Само виж в какво съм се превърнала!" - "Опитвах се да си сложа дънките, които носех в първи курс".
"Имаш ли си някоя? - "Вчера ти чистих сакото".
"Аз съм у мама, живей с който си искаш! - "Ще се върна до вдругиден по обяд!"

Добавен преди 13 години

Мъж решил да направи изненада на жена си. За Коледа се прибирал преоблечен като Дядо Коледа. Жена му отваря вратата.
- Миличка, искаш ли? - и намигнал.
Тя го прегърнала, целунала и задърпала към спалнята. Той почнал да се съблича, да си сваля брадата...
Жената:
- Господи! Ама ти ли си?!

Добавен преди 13 години

Чък Норис се е заканил да счупи Интернет-а, ако не спрат да пишат глупави вицове за него.

Добавен преди 13 години

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.

Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - На ферибота за Италия:

Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти - Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети - Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:

Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети - на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!

Година втора:

Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!

Година петнадесета:

Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!

Добавен преди 13 години