вицове господи
В тази категория има 707 вица, разпределени в 71 страници.
Блондинка чете вестник. В една статия пише, че в Лос Анджелис на всеки час човек попада под гумите на автомобил.
Изумена блондинката възкликва:
- Господи, не му върви на бедния човечец!
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Една млада и хубава монахиня ходила нещо по манастирски дела и на връщане в гората върху нея се мятат двама яки юнака, запушват й устата и й правят няколко тура по пълната програма. След което изчезват в храстите. Младата монахиня се пооправя и се прекръства:
- Благодаря ти, Господи - хем без грях, хем до насита!
- Ти откъде познаваш прадядо ми?
- Изобщо не го познавам.
- Странно, разказваш същите вицове като него.
Една млада сръбска мома отишла на изповед.
- Дедо попе, не мой да си представиш. Бех у гората, велики муж срещнах и он цалива...
- Знам, дъще, знам - 10 дана пост.
На другия ден отново.
- Дедо попе, пак одих у гората и велики муж ме щипна по гъзо.
- Знам, дъще, знам - още 10 дана пост.
На третия ден момата влетяла при попа и започнала:
- Дедо попе, пак бех у гората и великио муж...
- Знам, дъще, знам.
- Нищо не знаеш - он ми даде го жвакам!
Търси попа из книгите ден-два, нищо не намира и решил да помоли Господ за съвет.
- Господи Боже мой, какво да й дам на тази мома за жвакане?
Господ се показал иззад едно облаче и казал:
- Ако е жвакала добро - до 50 нови динара...
- Мамо, мамо, да знаеш какъв виц чух!
- Разкажи го, де!
- О, не, мамо, аз съм много малка за такива вицове.
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!
Всяка сутрин дядо Господ събирал ангелите на летучка, а като гост присъствал и дяволът. След края на летучката дядо Господ се обръща към дявола:
- Рогатко, как са българите в казана? Стигнаха ли вече дъното му?
Рогатият се замислил какво да му отговори и накрая споделил своето безпокойство.
- Стигнаха, Господи, но защо продължават да копаят още под него, умът ми не го побира!
Обзавеждането в моя апартамент е толкова зле, че всеки път, когато водя някой на гости, се налага да викам:"О, Господи, обрали са ме!"
