вицове господи
В тази категория има 707 вица, разпределени в 71 страници.
Вицове за Чък Норис не съществуват защото... историите са действителни...
Из сборника "Кратки вицове": Срещат се ЦСКА и Левски на финала на Шампионската лига.
Умрял Айнщайн. Среща се на небето с Господ, който му казва:
- Ти си най-умния от хората. Заслужаваш да ти изпълня някакво желание. Какво искаш?
- Господи, напиши ми формулата, по която си създал света.
Господ почнал да пише дълга формула. По едно време Айнщайн се обадил:
- Господи, имаш грешка.
- Да, знам… - тъжно отговорил Господ.
Молитва на ЕРГЕНА! Господи, избави ме от женитба... но ако все пак се оженя, избави ме от рога... но ако без рога не може, нека за тях да не разбира,... но ако разбера, нека това не ме вълнува!!!
Един човек изгубил на хазарт всичко, къща, пари, кола, жена му с децата му го напуснала. Един ден, той си вървял по улицата и си казал:
- Господи, защо все не ми върви, изгубих всичко.
А Господ му казал:
- Ами като не ти върви, пусни си фиш.
Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
Господи, презареди този свят...
(молитва на програмист)
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ.
- Какви сте вие? – попитал той.
- Линукс администратори. – отвърнали всички.
- Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null.
Всички потръпнали.
- Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили?
- Федора – казал англичанинът.
- Убунту – казал французинът.
А бай Ганьо казал:
- Бонго-бонго!
Всички се спогледали, а Господ попитал:
- Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция?
- /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът.
- /etc/network/interfaces – отговорил французинът.
- Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо.
- И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ.
- В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът.
- Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция?
- yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът.
- sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът.
- bongo bongo. – отговорил бай Ганьо.
- Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо.
- Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо.
- Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция?
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът.
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът.
- Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после...
- Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши.
Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – казал Господ.
И французинът се престрашил:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – и на него казал Господ.
Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Бинго! – бил отговорът.
Шефът:
- Прати ми някой от твоите яки вицове.
Аз:
- В момента работя, по-късно ще пратя.
Шефът:
- Този беше много добър, прати още някой.
На един тип, още като дете, баба му винаги му казвала:
- Внучето ми, когато порастеш и ако ти стане много зле - иди на църква, там ще ти олекне.
Пораснал. И се случило така, че животът му станал непоносим и си спомнил съвета на баба си - отишъл на църква.
И се започнало - идва някой и - "не си дръж така ръцете", друг "не стой там", трети "не си облечен както трябва."
Приближила една жена и му казва:
- Идете да си купите книжка, как трябва да се държите в църква и тогава заповядайте.
Излязъл човекът, седнал на една пейка и заплакал. Изведнъж чува глас:
- Защо плачеш?
Поглежда човекът и какво да види: Исус Христос…
- Господи! Не ме пускат в църквата!
Прегърнал го Исус:
- Не плачи, те и мен отдавна не ме пускат там…