вицове мръсни
В тази категория има 287 вица, разпределени в 29 страници.
Двама тайни сътрудници на политическата милиция пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика:
- Чакай малко, да обърна касетата!
- Не се притеснявай, ще ти дам после да запишеш от моята.
- Другарю Сталин, вие имате ли си хоби?
- Да, колекционирам политически вицове.
- И много ли сте събрали?
- Три-четири лагера.
- Защо има повече вицове за блондинки, отколкото за програмисти?
- Защото вицовете за блондинки ги разбират всички, освен блондинките, а вицовете за програмисти си ги разбират само програмистите.
Надзирател влиза в килията и казва на затворника:
- Имаш свиждане. Жена ти!
- Коя?
- Без вицове?
- Какви вицове? Нали лежа за бигамия!
- Келнер, донесли сте ни мътно вино!
- Виното е прекрасно, но чашите са мръсни!!!
- Защо няма вицове за брюнетки?
- Защото блондинките не могат да ги измислят!
ИЗВЕСТНИТЕ
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?
Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето и ви изпращам това съобщение.
Желая ви един прекрасен ден...
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш?
- Ами, разказвам си вицове и затова.
- Вчера се смя много силно.
- Разказах си един дето не го бях чувал.
Вали проливен дъжд. Тълпа от хора чака автобуса на порутена спирка. Всички са се скупчили под пробития навес. Стоят подгизнали от вода и проклинат съдбата. Вече втори час автобусът не идва. По едно време по улицата с пърпорене се задава трабантче. Шофьорът спира точно пред спирката, смъква прозореца и пита:
- Някой да знае вицове за трабантчета...