вицове труд
В тази категория има 256 вица, разпределени в 26 страници.
Пловдивската гара. Мъж със сноп вестници в ръка обикаля около влаковете и монотонно вика:
- Вестници, списания, еротика, хороскопи, вицове...
Един мъж го спира и му подава двулевка:
- Вицове, моля!
Продавача поглежда банкнотата, прибира я в джоба и започва:
- Та значи, прибира се един мъж от командировка...
Изумения купувач си мисли:
- Божке, добре, че не казах "еротика"!!!
От серията най-кратки вицове:
Беден митничар!
Блондинка:
- Всичко, което съм постигнала в този живот, съм го постигнала с 69 (процента талант) и 33 (процента труд)!
- Ама то не дава точно 100?
- Ами и на мен не винаги ми даваха точно по 100!
Иванушка хванал щуката и тя с човешки глас го помолила:
- Пусни ме Иване, и ще ти изпълня желание! Пуснал я той и казал:
- Искам да знам какво става в гората без да ставам от леглото, искам да знам всички нови частушки, песни и народни приказки, искам да си пиша с чужденци, искам да знам последните вицове за царя...
И така Иванушка станал първия провайдер!
Вече един месец подавам CV за работа, защо не ми се обаждат?
Да не би нещо да не му е на ред?
Ето го и CV-то
Не съм готов за работа под стрес, както и за извънреден труд, освен ако за това не съм солидно заплатен.
Честно казано, не ми пука за целите на вашата компания, ако със заплатата си не мога да покривам всички свои текущи разходи, плюс и да ми остане за облекло и обувки, книги, пътувания, почивка и спорт.
Действам на принципа колкото парите, толкова и музиката.
Също така, изобщо не ме интересува, че сте на загуба и очаквам, че всички законови задължения ще изпълните навреме, и че ще спазвате всички празници, както и годишния ми отпуск.
Факт е, че ще ви напусна веднага, щом открия по-подходяща работа с по-големи шансове за растеж.
Комуникативен съм с приятни и учтиви обноски, но за дразнителите фитилът ми е много къс.
Псувам на няколко световни езика, но сериозна кореспонденция и разговор мога да водя само на майчин език и на английски, и не се фукайте с мултинационалността на компанията, тъй като и това, което ви предлагам, ви е много.
Това, че от време на време, реализирате сделка със Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, не ви прави сериозна мултинационална компания.
Следвах 100 години, но смятам, че е успех, че изобщо и завърших факултет в тази страна, каквато е тя към настоящия момент.
Усъвършенствам се непрекъснато и без вас, защото съм любопитен човек и мисля, че животът има смисъл и без да се съсипеш от работа.
Реагирам само на положителна стимулация.
Недейте да ме тормозите с тестове и тийм-билдинг глупости.
Ако вече си падате по такива европейски "изпълнения", тогава осигурете ми и европейска заплата и условия на труд.
Това, че сте били на два, три семинара, не ви прави образована личност.
Което не знам, ще науча, не съм дебил.
И, да, има неща в живота, които бих правил от чист ентусиазъм, но за съжаление трябва да ви кажа, че работата, която предлагате, не е едно от тях.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Е_ал съм му майката, и утре е ден!"
Съдебен процес за кражба. Адвокатът на обвиняемия се изправя пред съда и казва:
- Ваша чест, както е известно, моят довереник е откраднал златно колие от бижутериен магазин. Но, ваша чест, тази кражба е извършена от неговата ръка, защо тогава той трябва да носи отговорност за действията й?
Съдията се усмихва ехидно, удря с чукчето по масата и казва:
- Съгласен съм с вас. Осъждам ръката на обвиняемия на три години поправителен труд в затвора. Вашият довереник може да си избере - да я последва в затвора или не. Решението си е негово.
Адвокатът се усмихва още по-ехидно, отива при подсъдимият, сваля изкуствената му ръка, оставя я на масата на съдията и двамата с крадеца си тръгват....
Изискан мъй влиза в РЕП-а и си купува вестник Труд. След това се обръща кам продавачката:
- Може ли да ви питам нещо?
- Кажете?!?
- Простете, Вие имате ли пу...ка?
- Простак! Как не Ви е срам!?! - възмутила се продавачката.
На следващия ден историята се повторила. Продавачката пак се развикала и го изгонила. Това се повторило няколко дена и накрая продавачката решила да му отговори. И така. Влиза мъжът. Купува вестник Труд. Обръща се към продавачката и задава въпроса си:
- Простете, но Вие нямате ли си пу...ка?
- Имам! - троснато отвърнала вестникарката.
- А като имате, може ли да попитам, защо мъжът ви опъва жена ми?
Между блондинки:
- Намерих си много хубава работа - нищи не трябва да правя, само бърборя и плащат доста прилично.
- Какво работиш?
- Модел.
- Рисуват картини с теб?
- Не, пишат вицове за мен.
Продавач на вестници на Централна гара вика:
- Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!